Броят на студентите намалява, реализацията на завършилите се подобрява, научната активност на висшите училища се повишава. Това са част от основните тенденции, регистрирани в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (http://rsvu.mon.bg).
Изданието на Рейтинговата системата за 2018 година потвърждава наличието на трайна тенденция за подобряване на реализацията на пазара на труда на завършилите висше образование в страната, но в същото време показва наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище.
Според данните в Рейтинговата системата делът на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 години български висши училища спада до 2,44% през 2018 година от 2,91% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до около 20% от близо 22% през миналата година и от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 49,26% от 48,56% преди година и от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1151 лева през 2018 година при нива от 1075 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 година.
Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. За първи път, откакто съществува Рейтинговата система (от 2011 година насам), безработицата сред завършилите в нито едно професионално направление не надхвърля 4%. За сравнение, през миналата година безработица от над 4% е отчетена сред завършилите в 3 направления, през 2016 в 10 направления, а през 2014 година в 18 направления. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19,67%).
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са: Информатика и компютърни науки; Математика; Комуникационна и компютърна техника; Металургия; Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми; Обществено здраве; Електротехника, електроника и автоматика и Военно дело.
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията Медицина (5,57), Фармация (5,51) и Стоматология (5,46). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направленията Материали и материалознание (4,27), както и в Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми и Животновъдство (4,38).
В новото издание на Рейтинговата система отново се наблюдава наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – Икономика, Администрация и управление и Информатика и компютърни науки – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики между реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Такива са, например, направленията Медицина, Здравни грижи, Педагогика, Военно дело. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности, независимо от завършеното конкретно висше училище.
Данните в Рейтинговата система показват значително подобряване на въздействието на научните публикации на българските висши училища през последните 5 години, като Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет са висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
Броят на студентите във висшите училища през 2018 година намалява с близо 15% в сравнение с 2013 година. В 13 направления спадът е с над 30%. Сред тях попадат и двете най-масови професионални направления Икономика и Администрация и управление. В същото време, в 5 направления има увеличение на броя на студентите с около и над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направления Медицина (81%), Военно дело (52%), Стоматология (45%), Здравни грижи (37%) и Ветеринарна медицина (30%). По брой студенти направление Медицина изпреварва направление Право, класирайки се на 4 място сред най-масовите направления в българското висше образование с 10 885 студента, отстъпвайки само на Икономика (41 937), Администрация и управление (18 186) и Педагогика (13 430).
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 6% през 2018 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията Медицина (близо 53% от студентите в направлението са чужденци) и Стоматология (39%).
В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления Театрално и филмово изкуство и Теория на изкуствата (64% от студентите в тези направления се обучават в частни висши училища), както и в направленията Администрация и управление и Национална сигурност (над 40%).
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2018 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националния осигурителен институт, както и от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (http://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени стандартизирани класации на висшите училища по професионални направления и в същото време имат възможност да направят свои собствени класации с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.
Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.
Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Рейтинговата система е достъпна на български и английски език в интернет на адрес: http://rsvu.mon.bg
Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 година е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс.
