„От една статия на проф. Петко Стайнов се вижда, че на конституционно ниво въпросът за „тримата големи“ [председателите на Върховния касационен съд (ВКС), на Върховния административен съд (ВАС) и за главния прокурор – бел.ред.] възниква за първи път през 1946 г. при подготовката на проекта за бъдещата „Димитровска“ конституция. Отечественият фронт предлага приравняването на „тримата големи“ във вида, в който е познат от сегашната конституция. То обаче не е възприето в окончателната редакция на текста. Проектът за конституция е изпратен за съгласуване в Москва и оттам се връщат категорични указания ВАС изобщо да отпадне, общ надзор за законност да се осъществява от прокуратурата, да се създаде отделно постът на главен прокурор и цялата система на прокуратурата да премине на подчинение на Народното събрание. Така главен прокурор като отделен орган у нас се появява едва през 1947 г. и основното, което ни казва тази конституция за него, е, че той е подчинен на Народното събрание, а в действителност – на партията. Така по „Димитровската“ конституция редът за назначаване и статутът на главния прокурор са различни от този на председателя на Върховния съд.
Доколкото за 30 години изникнаха проблеми с конституционната постановка за „тримата големи“, то те са свързани изключително и само с позицията на главния прокурор“.
Това пише Иванка Иванова, директор на Правна програма в Институт Отворено общество – София, в рубриката „Мнения“ на седмичника Капитал.
В анализа тя прави преглед на европейската практика при избора на главен прокурор, подчертавайки, че „в другите членки на ЕС главният прокурор не се ползва със същите гаранции за независимост, както председателите на двете върховни съдилища“.
Пълен текст на анализа на Иванка Иванова Постановката с „тримата големи“ за седмичника Капитал.
