„Рейтинговата система на висшите училища непрекъснато се усъвършенства. Тя е международно разпознаваема и международно оценена. Тя е едно от добрите неща, които се случиха през последните 10 години. Тази система ни дава инструмент да провеждаме политика на преструктуриране на приема и на финансирането на висшето образование“. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по време на представянето на поредното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България.
Министърът припомни, че в резултат на крайната либерализация на висшето образование, стартирала преди около 15 години, през 2013 г. близо 80% от завършилите средно образование се включиха в системата на висшето. „Тази масовизация доведе до влошаване на качеството на образованието във висшите училища и до това да имаме над 50 процента завършили, които се реализират на позиции, не изискващи висше образование“, подчерта Вълчев.
„Това, което започнахме през 2016 г. в резултат на приетия тогава Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и Стратегията за развитие на висшето образование е политика на профилно преструктуриране и оптимизиране на системата, на насърчаване на специализацията на висшите училища, на завръщането им към традиционните им профили“, каза министър Вълчев и подчерта, че неговата ведомство ще продължи да разработва механизма на обвързване на търсенето на образование с търсенето на пазара на труда.
Данните за българското висше образование през 2019 г. очертават четири основни тенденции, каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт Отворено общество – София, който представи данните от последното издание на РСВУ. Първо, броят на студентите в българските висши училища намалява, а тяхното разпределение по професионална направления се рационализира. „В сравнение с преди пет години, сега в българските ВУ се обучават повече инженери, повече лекари, повече учители, а за сметка на това – по-малко икономисти, по-малко юристи, по-малко администратори“, подчерта Стойчев.
Реализацията на завършилите се подобрява. Безработицата през 2019 г. сред младите висшисти е на рекордно ниско ниво от 2,2%. За първи път, откакто РСВУ съществува, над 50% от завършилите висшисти се реализират на позиции, които изискват висше образование, но остава основният проблем, че близо половината от завършилите не се реализират на подобни позиции. „Другата позитивна тенденция, която наблюдаваме е, че през последните пет години се увеличава броят и качеството на научните публикации, произвеждани от български ВУ“, допълни той.
Данните от последното издание на Рейтинговата система показват, че Софийският университет е първи в 21 професионални направления, Техническият университет – София е първи в шест направления, Медицинският университет в София е първи в четири, Американският университет, Лесотехническият университет и Химикотехнологичният и металургичен университет в София са първи в три професионални направления и т.н.
На пресконференцията присъстваха още Ангелина Ламбрева, директор на дирекция „Висше образование“ в МОН, Асен Нелчинов от Сирма Салюшънс и др.
Рейтинговата система е достъпна на български и английски език в интернет на адрес: http://rsvu.mon.bg.
Още данни от последното издание на РСВУ.
Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 година е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс.
