Висшите училища са в топ 3 на институции и организации с най-висок дял на доверие сред пълнолетните български граждани през 2022 г. Сред младите (18-29 г.) те оглавяват класацията по доверие, получавайки в тази възрастова група рекордно високи стойности на доверие за целия период от 2010 година насам.
Висшите училища попадат сред трите институции и организации, към които най-голям дял пълнолетни български граждани изразяват доверие в средата на 2022 година. По данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено на терен в периода 6-16 юни 2022 година, 51% от анкетираните заявяват, че имат доверие на висшите училища, а недоверие към тях изразяват 31%. Други 18% не могат да преценят. Сред включените в изследването общо 16 институции и организации с по-голямо доверие от висшите училища се ползват единствено Българската православна църква, доверие към която изразяват 55% от анкетираните при 18% недоверие и президентът с доверието от 54% и недоверие – 38%.
През юни 2022 година сред младите висшите училища се ползват с най-голямо доверие измежду всички 16 институции и организации, включени в изследването. От анкетираните пълнолетни български граждани на възраст до 29 години 59% заявяват, че имат доверие на висшите училища в страната, а недоверие към тях изразяват 23% от анкетираните, докато 19% не могат да преценят.
Делът на анкетираните, които през юни 2022 година заявяват, че имат доверие на висшите училища е на рекордно високо равнище (59%) за целия период от 2010 година насам. Данните показват, че доверието към висшите училища сред младите като цяло от 2015 година насам е по-висок в сравнение с периода преди това.
Данните за населението като цяло също показват, че по-голям дял от анкетираните изразяват доверие към висшите училища в периода от 2015 година насам в сравнение с предходния петгодишен период.
През юни 2022 година висшите училища се ползват с по-голямо доверие от средното за страната сред хората със средно (56%) и висше (55%) образование, младите до 29 години (59%) и хората във възрастовите групи между 30 и 59 години (53%), учещите (77%) и работещите (54%), както и сред жителите на столицата (61%) и областните градове (54%).
Недоверие над средното за страната към висшите училища изразяват хората на средна възраст 45-59 години (36% от тях изразяват недоварие към висшите училища при 31% средно за страната), живеещите в областни градове (33%) и селата (32%), както и висшистите (44%) и работещите (34%).
Хората с висше образование, жителите на областните градове и работещите са поляризирани в отношението си към висшите училища – те едновременно изразяват доверие и недоверие към висшите училища над средното за страната, като много малък дял от тях са без мнение по въпроса.
Сред хората над 60 години, безработните, лицата с основно и по-ниско образование, както и сред жителите на селата относително голям дял от анкетираните нямат мнение по въпроса. Сред тези групи между 26%-49% са без мнение по въпроса при 18% средно за страната.
В България съществуват 52 акредитирани висши училища, в които през 2022 година се обучават приблизително 200 хиляди студенти.
Още информация за нагласите на българите през 2022 година може да намерите в доклада Демокрация и гражданско участие. Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021-2022 г.
Цитираните тук данни за 2021 и 2022 година са от две национално представителни изследвания на общественото мнение, осъществени на терен съответно в периода 16-23 октомври 2021 година и 6-16 юни 2022 година. Изследванията са проведени сред пълнолетното население на страната по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенни стратифицирани извадки по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. При всяко от изследванията са проведени 1000 ефективни интервюта. Максимално допустима грешка при 95% гаранционна вероятност: ±3,1% при 50-процентен дял. Изследванията на терен са проведени от Алфа Рисърч по проект, който се осъществява и финансира от Институт „Отворено общество – София“. Данните са обработeни и анализирани от екип на Институт „Отворено общество – София“.
В доклада са цитирани и данни от предходни национално представителни изследвания на общественото мнение, проведени и финансирани от Институт „Отворено общество – София“ в периода 2010-2018 година. Изследванията са осъществени сред представителни извадки от пълнолетното население на страната по метода интервю лице в лице по стандартизирана анкетна карта. Анкетираните са подбрани чрез вероятностни двустепенни гнездови извадки, които са стратифицирани по административни региони и по тип на населеното място. Максималната стохастична грешка е ± 2,9%.
