Рейтинговата система е една от най-добрите не само в Европа, но и в света. От нея получаваме изключително ценна информация за всяко едно висше училище, която използваме непрекъснато. Това, което е най-важно е, че с нея успяваме да запълним информационния вакуум. С него можем да поднесем информацията по лесен начин на младите хора, за да направят своя избор. Тази информация да не бъде затворен в папките и в министерствата, а да бъде поднесена на младите хора.
Това каза премиерът акад. Николай Денков по време на церемонията по връчването на наградите на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2023 г., организирана от вестник 24 часа.
Навсякъде трябва да се стремим да имаме високо качество, каза още премиерът Денков. Различните висши училища не се съревновават по една писта, а по различни, които искаме да усъвършенстваме. Всяко висше училище може да я усъвършенства в различни посоки и да реши къде иска да бъде. По всяка от тези писти трябва да се мери качеството, каза още премиерът.
Висшите училища са сред институциите с най-високо доверие, каза Георги Стойчев, директор на Институт Отворено общество – София, който е водещ партньор в консорциума, работещ по Рейтинговата система на висшите училища. Той посочи, че се наблюдават три устойчиви позитивни тенденции в българското висше образование – има тенденция на непрекъснато подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, която не беше прекъсната от войната в Украйна и COVID пандемията. В рамките на последното десетилетие средните доходи на завършилите, прекарали на пазара на труда между една и пет години, са се увеличили повече от два пъти, а безработицата сред тази група е спаднала наполовина и е на рекордно ниско ниво от 2%. Делът на завършилите, които остават и се реализират в българската икономика нараства, както и делът на тези от тях, които се реализират на позиции за висше образование.
Делът на завършилите висше образование в страната, които успяват да си намерят работа на позиции за висше образование нараства от 47% през 2015 година на близо 60% през 2023 година. Този дял при завършилите магистри е още по-висок – 70%, което още веднъж показва, че всяка следваща степен на висшето образование дава добавена стойност, каза още Георги Стойчев.
Той посочи, че делът на чуждестранните студенти също се удвоява. За десетилетие той се е вдигнал от 4 на над 8% и достига средното ниво в ЕС, като България е лидер на Балканите по този показател. За да се постигне баланс на входящите и изходящите потоци на студенти в страната обаче би трябвало делът на чуждестранните студенти да достигне 13%. Това е достижима цел, ако бъдат разнообразени направленията, в които българските висши училища привличат чуждестпранни студенти, както и дестинациите, от които идват те. „Над 90% от чуждестранните студенти в България идват от други страни в Европа, докато средно за ЕС над 50% от чуждестранните студенти идват от други континенти“, каза още директорът на ИОО-С.
Според него стагниращият брой на студентите и разтварящата се ножица между създадения капацитет за обучение на студенти и реалния брой на студентите в страната е едно от основните предизвикателства пред висшите училища. Георги Стойчев посочи, че само през последните три години капацитетът на висшите училища в страната се е увеличил с нови над 11 хиляди места за обучение на студенти без това да е съпроводено с реално нарастване на броя на студентите. Това води до намаляване на дела на използвания капацитет до едва 43%, както и до увеличаване на дела на местата държавна поръчка, които остават незаети, включително в приоритетни професионални направления. На този фон основният неизползван вътрешен потенциал за привличане на нови студенти и за увеличаване на участието във висшето образование остава свързан с въпроса за преодоляване на съществуващите образователни неравенства в страната, които изолират от висшето образование големи групи от населението. Ако тези добре документирани неравенства не съществуваха, днес можеше да има между 15 хиляди и 20 хиляди повече студенти в страната, отколкото са те реално. Преодоляването на тези неравенства обаче не може да стане само с усилията на висшите училища. За целта са необходими по-мащабни промени, основно в сферата на училищното образование, подчерта изпълнителния директор на Институт „Отворено общество“ – София.
СУ „Св. Климент Охридски“ е победител в класацията на 22 професионални направления. Техническият университет е първи в шест професионални направления, а Медицинският университет – София – в пет.
Рейтинговата система на висшите училища в България е достъпна на български и на английски в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2023 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ – София и Сирма Солюшънс.
