На 1 юни 2026 г., в Деня на детето, 5 години след приемането на Общия коментар № 25 (2021) относно правата на детето във връзка с дигиталната среда на Комитета по правата на детето на Организацията на обединените нации, правото на децата свободно да търсят, получават и предават информация и идеи се очертава като ключово за тяхното благополучие в изключително динамичната дигитална и комуникационна среда.
С навлизането на новите технологии нарастват възможностите, но и рисковете за спазване на основните права за пълноценно участие на децата в информационния обмен.
Данните от изследването „Младите граждани – 2024 г.“, проведено сред 4 624 ученици в гимназиална възраст в края на 2024 г. от Институт „Отворено общество – София“ и ЦМДТ „Амалипе“, показват, че едва всеки 4-ти юноша има самочувствието, че успява да разпознае напълно фалшивите новини, а всеки втори смята, че по-скоро се справя с тази задача. В същото време всеки четвърти е неуверен или скептичен към собствения си потенциал да различава фалшивата от достоверната информация.
За значителна част от българските младежи силен рисков фактор за нарастваща уязвимост към опити за дезинформация и манипулация в разнообразната медийна среда са слаборазвитите ключови умения за критично мислене и възприемане на текстове и послания сред децата, за коeто свидетелства констатацията от изследването PISA – 2022 г., че в страната половината 15- годишни ученици (53%) имат базисни дефицити по отношение на т. нар. „функционална грамотност“ и способностите си да разпознават основни идеи, да търсят информация и да анализират нейните цели и форми.
Младите хора в България демонстрират значително по-ниска степен на здравословен скептицизъм към медийните източници, критично осмисляне на посланията и склонност за проверка на информацията в сравнение с кохортите на 30 и повече години. По данни от национално представително изследване на Институт „Отворено общество – София“, проведено през 2025 г., при навършилите пълнолетие младежи до 29 години едва 30% се стараят да проверяват важната информация от няколко източника, за да избегнат рискове от дезинформация и фалшиви новини, докато при анкетираните на 30 и повече години този дял достига почти 50%.
Младите генерации изглежда не възприемат проблема с дезинформацията като толкова значим, колкото по-възрастните поколения. Сред младежите на възраст 18-29 г. едва 7% поставят дезинформацията сред водещите социални предизвикателства, докато при поколението на 30 и повече години този дял е три пъти по-висок – 21%.
Сред юношите доверието в традиционни медии като телевизията е значително по-ниско в сравнение с по-възрастните поколения. При подрастващите социалните медии и интернет-страниците превъзхождат телевизията по степен на доверие. Интернет базирани източници на информация вече генерират доверителна връзка с подрастващите, съизмерима по сила с тази между учениците и традиционни авторитети като учителите. Изкуственият интелект печели все повече привърженици сред младите хора в гимназиална възраст, сред които всеки втори заявява, че се отнася с пълно доверие или по-скоро е склонен да се доверява на информацията от изкуствения интелект.
Положителен знак за повишаваща се чувствителност към проблема с дезинформацията е фактът, че 5-ма от 6-ма сред юношите определят като „много важна“ или „по-скоро важна“ подготовката за разпознаване на фалшивите новини.
Данните на Евробарометър за дигитализацията на образованието в Европа показват, че, подобно на останалите граждани на ЕС, огромно мнозинство от българите са убедени в необходимостта образователната система да помага на учениците да разпознават различните форми на дезинформация онлайн и да се справят успешно с рисковете от негативното влияние на цифровите технологии (вкл. социалните медии) върху тяхното психично и физическо здраве, за да се гарантира правото на децата на достъп до надеждна и качествена информация като ключов фактор за цялостното им развитие като пълноценни граждани.
Пълният текст на изследването може да намерите тук
За изследванията
Онлайн проучването „Младите граждани – 2024 г.“ е осъществено със собствени средства от Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Център „Амалипе“ сред ученици в гимназиална възраст. В изследването, проведено в периода 20 ноември – 22 декември 2024 г., участваха 4 624 младежи. Данните са претеглени по три квотни признака: пол, възрастови групи и местоживеене. Проучването е осъществено в различни региони на страната чрез онлайн анкета за доброволно самостоятелно попълване от всеки участник на възраст 14 – 18 години. Не се събира информация за наименование на конкретни училища, където учат младежите.
В настоящият анализ са използвани и данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната в периода 6 – 16 септември 2025 г. по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гарантирана вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ по поръчка и с финансиране от Институт „Отворено общество – София“.
