„В Рейтинговата система на практика може да намерите почти всичко, което искате да знаете за висшето образование, но ви е страх да попитате“, казва изпълнителният директор на Институт „Отворено общество – София“ Георги Стойчев в интервю за в. „24 часа“. В интервюто той отбелязва, че „в света има все повече хора, но все по-малко от тях живеят, работят и учат в България. Всеки разговор за състоянието на пазара на труда или за бъдещето на висшето образование по неизбежност би трябвало да започва с признаването на тази демографска реалност.“
Други акценти в интервюто:
– Властта да селектират все повече ще бъде в ръцете на тези, които кандидатстват за работа или за университет и все по-малко в ръцете на работодателите и висшите училища.
– Трябва да приемем факта, че поне в обозримото бъдеще броят на хората, които ще влизат във висшите училища и ще излизат на пазара на труда, ще намалява. Това ще засилва натиска за рационализиране на структурата на висшето образование и доближаването и до нуждите на пазара на труда. Инструменти като Рейтинговата система и Националната карта на висшето образование помагат в този процес.
– Ако искаме да продължаваме да увеличаваме дела и броя на чуждестранните студенти в страната, имаме нужда да разнообразим направленията, в които ги привличаме и районите на света, от които привличаме такива студенти. 90% от чуждестранните студенти в България идват от други европейски страни, докато над 50% от чуждестранните студенти средно в ЕС идват от други континенти. Най-голям дял чуждестранни студенти средно за ЕС има в сферата на икономиката, администрацията и правото – на практика всеки пети, докато в България привличаме три пъти по-малък дял чуждестранни студенти в тези области.
– Делът на студентите първо поколение в България е под 40%. В Съединените щати е над 50%. Има етнически групи в България, при които делът на висшистите е в пъти по-нисък от средния за страната. Ако тези образователни неравенства не съществуваха, в момента можеше да имаме с над 10 хиляди студенти повече.
– В страната все още има неизползван потенциал за подобряване на достъпността и включващия характер на висшето образование. За да видим подобрение в тази сфера обаче имаме нужда и от подобряване на работата в училищното образование по отношение на създаването на стимули повече ученици успешно да се явяват на матури, което да им отвори вратата към висшето образование.
– Дисбалансите в териториалната структура на висшето образование не могат да бъдат преодолени в рамките на една или две години. За да видим измерим и значим резултат, ще има нужда от устойчиви и последователни политики в рамките поне на десетилетие. Това от своя страна ще изисква наличие на политически и обществен консенсус за посоката на необходимите реформи и за целите на прилаганите политики.
Цялото интервю на Георги Стойчев пред в. „24 часа“ може да намерите тук
