„Едно от основните неща, които следим с Рейтинговата система на висшите училища, е реализацията на завършилите на пазара на труда. Ако трябва да обобщя с едно изречение това, което наблюдаваме, това е подобряване на качеството на работните места, на които се реализират завършилите висше образование. Ако погледнете данните, ще видите, че заетостта и безработицата сред младите висшисти остават на същите нива, на каквито бяха през миналата година. В същото време обаче делът на тези от тях, които се реализират на позиции за висше образование, както и доходите им продължават да нарастват. Това означава, че един и същи дял завършили висшисти се реализират на пазара на труда, но все по-често правят това на по-качествени работни места и срещу по-високи заплати. Според мен това вече говори за една зрялост на пазара на труда и на неговите взаимоотношения с висшето образование в България“.
Това каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт Отворено общество – София и ръководител на консорциума, изготвящ Рейтинговата система при представянето на последното й издание.
Стойчев подчерта, че безработицата сред младите висшисти, тези които се прекарали на пазара на труда между една и пет години след завършването си, достигна рекордно ниски нива от 2 процента през 2022 г. и оттогава стои на тези равнища.
Индикаторът „Принос към осигурителната система“, който на практика измерва дела на висшистите, които се осигуряват в България и се реализират на българския пазар на труда, достигна 86% през миналата година – това е рекордно високо ниво – и стои на това равнище.
„Доходите нарастват. Над 2500 лева е средният облагаем доход на завършилите през последните пет години при под 2000 лева през 2022 г. и при под 1000 лв. през 2015 г. Т.е. имаме над два пъти увеличаване на средния облагаем доход в рамките на по-малко от едно десетилетие. Ако през 2022 г. само в едно професионално направление наблюдавахме среден облагаем доход над 3000 лв. – това беше направлението Информатика и компютърни науки – то през тази година в десет професионални направления имаме доход над 3000 лв.“, каза още Стойчев.
Той обърна специално внимание на индикатора „приложение на придобитото висше образование“. Това е индикаторът, който показва качеството на работните места – дали висшистите работят на места, за които се изисква висше образование. „За първи път, откакто съществува рейтинговата система, пресичаме границата от 60%: 61 процента от завършилите работят на позиции, за които се изисква висше образование. За сравнение преди десетина години този индикатор беше на ниво около 46%“, каза Стойчев.
Около 20 висши училища са първи в поне едно професионално направление, което означава, че няма концентрация на качеството в едно висше училище. „Имаме образователна система с относително високо ниво на специализация и когато избирате ВУ е много важно да изберете къде да учите в зависимост от това какво искате да учите и от тази гледна точка рейтинговата система е полезен инструмент“.
Георги Стойчев обърна специално внимание и на социалната функция на висшето образование. То помага да бъдат преодолени редица социални, икономически и образователни неравенства в обществото. „От тази година ние разширихме кръга от индикатори, с които мерим достъпността на висшето образование и способността му да има включващ характер по отношение на студентите. В системата има два нови индикатора – това са индикатори, които измерват дела на студентите първо поколение. Става дума за студенти, идващи от семейства, в които нито един от двамата родители не е имал висше образование. В България средно почти 37% от студентите в момента идват от такъв тип семейства. В седем професионални направления над половината от студентите са от такива семейства“, обясни Стойчев.
Пресконференцията беше открита от министъра на образованието Галин Цоков. Той подчерта, че Рейтинговата система се е превърнала в основен инструмент за формирането на политики в областта на висшето образование. Другият инструмент, чието актуализирано издание предстои да бъде одобрено е Националната карта за висше образование. „Тя ще улесни и висшите училища, и експертите, и представителите на Националната агенция за оценяване и акредитация при оценка на проекти за разкриване на професионални направления, факултети, висши училища в съответната област. Защото всъщност националната карта на висшето образование в България дава тази териториална стратегическа перспектива за развитие на професионални направления, висши училища и техни основни звена“, каза министърът.
Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2024 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ – София и Сирма Груп.