Речта на омразата има трайно присъствие в българската публична и медийна среда. През 2023 г. 43% от пълнолетните граждани на страната, анкетирани в национално представително изследване на общественото мнение, заявяват, че през предходните 12 месеца са чували в публичното пространство изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представителите на етнически, религиозни или сексуални малцинства. Това представлява спад спрямо 2018 година, когато 51% от анкетираните заявяват, че са срещали подобни изказвания, както и спрямо през 2016 година, когато този дял е 58%, но е сравнимо с нивата от 46-47%, регистрирани през 2013 и 2014 година.
Изследването откроява ромската и ЛГБТИ общности като най-чести мишени на речта на омразата, като през 2023 г. в сравнение с предишни години по-малко хора са попадали на реч на омразата спрямо ромите (64% през 2023 г. спрямо 81% през 2018 г. и 92% през 2016), но за сметка на това интензитетът, с който анкетираните са чували враждебни изказвания спрямо ЛГБТИ хората рязко се е увеличил – от 21% през 2016 на 42% през 2018 г. и на 63% през 2023 г. В рамките на отминалото десетилетие се наблюдава съществено намаляване на враждебните изказвания срещу представители на турската общност – от 58% през 2013 година на 9% през 2023 година.
Целта на изследването, което от 2013 година насам периодично се провежда от Институт „Отворено общество – София“, е да оцени възприятията на различни социални групи към речта на омразата и да установи степента на нейното разпространение и използване в България. Под „срещане на реч на омразата“ се има предвид честотата, с която респондентите съобщават, че през различни комуникационни канали в публичното пространство до тях са достигали изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо различни малцинствени групи.
Наблюдава се продължаващо изместване на основните източници на враждебна реч от традиционните към дигиталните медии. Социалните медии и интернет сайтовете (посочени от 67% от анкетираните) са изпреварили телевизията (посочена от 35% от анкетираните) като основни канали за среща с реч на омразата. Политиците и журналистите са по-рядко посочвани като източници на реч на омразата в сравнение с предишни години, което вероятно се дължи на промяната в начините на консумация на информация в епохата на социалните медии. Оформянето на хибридни обществено-лични пространства в социалните медии превръща повечето участници в обществените обсъждания от чисти потребители на информация в нейни производители, разпространители и коментатори. През 2023 година най-често враждебни изказвания срещу различни малцинствени групи анкетираните са чували от свои роднини и приятели.
Познаването на законите, свързани с речта на омразата, остава ограничено, особено сред ромите и по-слабо образованите групи. Младите хора (18 – 29 години) съобщават за по-ниска степен на излагане на реч на омразата в сравнение с 2018 г., но също така имат по-ниска осведоменост за съответните закони.
Поне на декларативно ниво се наблюдава силно обществено неодобрение на използването на враждебна реч (85%), както и съществена обществена подкрепа за държавни мерки за защита на малцинствените групи, обект на реч на омразата (54%). Декларираната подкрепа за държавна намеса и ограничаване на публичното финансиране за политически партии и медии, които разпространяват реч на омразата, също е висока – около и над 64%.
Въпреки високото обществено неодобрение на речта на омразата обаче, готовността за докладване на инциденти, свързани с предразсъдъци и омраза, е слаба дори в случаите, когато те са достатъчно сериозни, за да представляват възможно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
„Нарастването на речта на омразата, насочена срещу ЛГБТИ хората в България от 2018 г. насам е тревожна тенденция, която има потенциал да прерасне в сериозно предизвикателство към защитата на човешките права и на други уязвими групи в обществото“, посочват авторите на доклада на Институт „Отворено общество – София“. Според тяхната оценка „враждебната реч напоследък започва да приема формата на възраждащи се системи от възгледи, основани на омраза. Оформят се езици на омразата в собствения смисъл на понятието „език“.“ На този фон „наказателното правораздаване далеч не може да бъде разглеждано като водещ и дори като основен и достатъчно ефективен инструмент за противодействие на езика на омразата и на идеологиите, основани на омраза и отричане на основни човешки права. Още повече че тези идеологии могат да приемат формата на масови движения, да променят курса на политики и да създават закони.“
Според доклада утвърждаването на социалните медии като основни канали за разпространение на реч на омраза налага нови подходи за нейното ограничаване, голяма част от които биха изисквали международно сътрудничество поне в рамките на ЕС.
„Образованието дава несравними възможности за насърчаване на културата на толерантност и приобщаване чрез преодоляване на стереотипите и предразсъдъците, които са в основата на речта на омразата. Като насърчава среда на откритост и уважение, образованието може да намали социалната приемливост на речта на омразата, но може да направи и точно обратното, подкрепяйки ценности и идеологии, които са трудно съвместими с идеята за универсални човешки права. През следващите години системата на средното образование може да се превърне в арена на сблъсък на разнопосочни идеи и влияния, от чийто изход ще зависят до голяма степен разпространението и формите, които приемат враждебната реч, стереотипите и омразата, но и бъдещето на демокрацията в България“, отбелязват авторите на доклада.
Пълен текст на доклада Обществени нагласи към речта на омразата в България през 2023 година
Цитираните данни са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 9-17 юли 2023 година по метода на пряко стандартизирано интервю „лице в лице“. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол и възраст. Проведени са 1003 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гаранционна вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%.
Изследването е проведено на терен от агенция „Тренд“ по поръчка на Институт „Отворено общество – София“ с подкрепата на Фонд Активни граждани България. Средствата за Фонд Активни граждани са предоставени от Исландия, Норвегия и Лихтенщайн в рамките на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Изказаните мнения са на авторите и не отразяват непременно мнението на Оператора на Фонд Активни граждани или на Финансовия механизъм на ЕИП.
Използвани са и данни от предходни изследвания, осъществени по сходна методология от и/или по поръчка на Институт „Отворено общество – София“.
