България преживява както бърз демографски преход, така и значителна структурна промяна в икономиката си. Увеличената продължителност на живота (дълголетие), съчетана с ниската раждаемост и емиграция все повече раздува възрастова пирамида на населението в горната ѝ част и повишава коефициентите на зависимост.
Същевременно икономическите сектори, които са ангажирали нискоквалифицираната работна ръка през периода на висок растеж в началото на века, като например секторите на строителството и промишленото производство, са именно тези, при които се наблюдаваше най-голямо свиване през икономическата криза от 2008—2009 г., от която те все още не са се възстановили. Междувременно сравнително добре се развиват дейностите, които изискват висококвалифицирана работна ръка като например финансовите и бизнес услугите и информационните и комуникационните технологии (ИКТ).
Пазарът на труда все още не реагира адекватно на демографското предизвикателство, пред което е изправена България, главно поради нарастващото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Демографската ситуация в България предполага, че икономическото ѝ бъдеще в голяма степен зависи от това колко добре страната може да ангажира наличните човешки ресурси. Въпреки че страната има възможност да смекчи предизвикателството от растящите коефициенти на зависимост, като привлича в работната сила групите, които понастоящем не се използват достатъчно, като например младите хора (и по-конкретно ромите) и по-възрастните, България изглежда неподготвена да посрещне това предизвикателство, в голяма степен поради факта, че нейният пазар на труда през последните години не работи добре. Страната има сравнително ниско равнище на икономическа активност (LFPR) от 68,6 % и е на второ място в ЕС по равнището на младежите, които нито учат, нито работят, нито се обучават (NEET). В няколко проучвания работодателите в България посочват, че намирането на кандидати с подходящо образование и умения става все по-трудно, особено в такива иновативни сектори като ИТ и производствата с висока добавена стойност. Увеличаването на несъответствието между търсените и предлагани умения се вижда също и в разширяващата се пропаст между равнищата на безработица на по-висококвалифицираните и по-нискоквалифицираните лица и нарастващия брой продължително безработни. Спорно е също така и колко добре ще бъде подготвено следващото поколение за новия пазар на труда в България — 40 % о т 1 5-годишните ученици са функционално неграмотни по математика и четене.
Настоящето изследване използва нов набор от данни с пряка оценка на познавателните и социално-емоционалните умения с цел проучване на връзката между уменията и резултатите на пазара на труда в България. Дълго време проучванията на пазара на труда трябваше да разчитат на формалната образователна степен като мярка за уменията на отделното лице. Корелацията между формалното образование и уменията, обаче, не е абсолютна, и не всички дипломи са равни от гледна точка на придобиване на определени умения на учениците/студентите. Освен това ценни умения могат да се придобият и без диплома, например чрез обучение на работното място или „учене чрез практика“. Наред с използването на образователната степен, настоящото проучване разглежда пряката оценка на два типа умения, които работодателите ценят: познавателни умения, като например функционална езикова и числова (математическа) грамотност, и социално-емоционални умения, като например самодисциплина, настойчивост, и способност да работи добре с други хора. Целта е да се оцени степента до която тези преки оценки разкриват това, кое е важно за постигането на успех на пазара на труда, който се определя като това да участваш в работната сила, да бъдеш нает на работа, и да печелиш повече. Настоящият анализ се позовава на първоначалните данни (Национално панелно проучване на приобщаващото общество за България, BLISS), събрани от Световната банка и Институт „Отворено общество“ — София през пролетта на 2013 г., които за първи път в страната включваха национално представителна информация за познавателните и социално-емоционалните умения на населението в трудоспособна възраст.
Пълен текст на доклада Значение на уменията за трудовата реализация в България.
