„Езикът на омразата е много разпространен в българското общество, при това в най-тежката си форма – тази, която насърчава насилие и създава усещане за заплаха у малцинствата“. Това каза Иванка Иванова, директор на Правна програма в Институт „Отворено общество“ – София по време на конференцията „Речта на омразата и ролята на гражданското общество“. Според данните от национално представително проучване на Института, цитирани от г-жа Иванова, основните малцинства, които са обект на езика на омразата, са ромите, етническите турци и сексуалните малцинства.
Данните от изследването показват, че огромна част от анкетираните асоциират думата „политик“ с думата „престъпник“. Според Иванова това представлява огромен проблем, защото водачеството на кампании, насочени към ограничаване на речта на омразата, трябва да разчитат на хора, които ще излязат от политическите среди и ще кажат: „Това говорене е лошо, то води до насилие и ние не одобряваме такова говорене“. „Ние обаче не виждаме в момента такова водачество и това е най-сериозният проблем, пред който сме изправени“, каза тя.
Пълен текст на доклада Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България през 2013 г.
Анкетираните в изследването български граждани твърдят, че основната медия на речта на омразата е телевизията , а основни „говорители“ с реч на омразата са политиците. Според председателя на Съвета за електронни медии Георги Лозанов обаче „в големите медии, като собствен журналистически глас, няма реч на омразата“. Според него „големият проблем е дали говорители, които хипотетично могат да ползват реч на омразата, да бъдат допускани до публичната среда“. Лозанов потвърди, че политиците са носители на това негативно говорене и че трябва да се помисли дали имунитетът на политици, отговорни за враждебна реч, не трябва да бъде отнеман. Темата за отговорността на медиите – печатни и електронни – беше една от най-застъпените в рамките на конференцията. Специално внимание на нея отделиха Габриела Чех, представител на Facebook за Централна и Източна Европа, Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет, Марко Марков от ЛГБТ организация „Действие“, Диян Данков от Сдружение „Асоциация Интегро”.
Нетолерантността има и друго измерение: за 10 години в България има осъдени едва шестима души за подбуждане към омраза, дискриминация и насилие. „Това става на фона на масово подбуждане към подобни прояви – и от парламентарната трибуна, и от ефира на електронните медии“. Това заяви Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. Кънев се позова на данни на БХК, изнесени малко преди това от Даниела Фъртунова, старши юрист в БХК. На този фон Юрате Гузевичуте от Института за наблюдение на човешките права във Вилнюс представи опита на Литва в борбата с речта на омразата в нейната страна.
Неправителствените организации в Европа са един от инструментите, които могат да противодействат на речта на омразата, констатираха участниците в конференцията. Специално внимание на потенциала на НПО в това отношение отделиха в своите презентации Патриция Бранделеро от Офиса на Финансовия механизъм на ЕИП, Брюксел, Мара Джорджеску, съветник в Дирекция „Демократично гражданство и участие“ на Съвета на Европа, Карл Милър, Директор изследвания в Центъра за анализ на социалните медии „Демос“, Лондон, Маргрет Стейнарсдотир от Исландския център за права на човека в Рейкявик, Йонус Мухамади от Форум за бежанците – Гърция, Александър Несторов от Движение за език без омраза и др. Мениджърът на Програмата за подкрепа на НПО в България Елица Маркова пък разясни как темата за противодействие на речта на омразата ще бъде засегната в рамките на втория конкурс за набиране на проектни предложения в рамките на Програмата. Конкурсът ще стартира през януари 2014 г.
Негативните тенденции, свързани с разпространението на речта на омразата в обществото бяха споделени и от г-жа Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието. Същевременно обаче тя изтъкна, че „езикът на омразата не е български патент“ и че „българският народ е доказал през годините своята толерантност“.
„Речта на омразата има ясно трансгранично и транснационално измерение. Омразата не трябва да получава убежище в нито едно кътче на ЕС и по тази причина ние трябва да се справим с престъпленията, породени от омраза, с последователни и съгласувани действия в цяла Европа“, заяви Джон Келок от Агенцията на Европейския съюз за основните права.
Конференцията „Речта на омразата и ролята на гражданското общество“ се проведе в рамките на Втората годишна среща на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП.
