„Речта на омразата в България върви ръка за ръка със силни антиевропейски и антидемократични нагласи. Хората, които допускат безнаказано реч на омразата, са два пъти по-склонни да гласуват за партии, проповядващи излизането на България от ЕС. Същите хора са склонни правата им да бъдат ограничени за сметка на реда и сигурността. Това означава, че речта на омразата създава непосредствен риск за дезинтеграция на обществото“.
Това заяви Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“ – София при откриването на международната конференция „Ролята на гражданските организации за противодействие на речта на омразата: резултати и поуки“. Стойчев се позова на данни от последното омнибусно изследване на общественото мнение, включително и за разпространението на речта на омразата.
Резултатите от изследването очертават две тревожни тенденции, каза Иванка Иванова, директор на Правна програма в Институт „Отворено общество“ – София, която представи проучването. Първата тенденция е, че честотата на споменаване на речта на омразата трайно се увеличава. Втората е, че явлението „реч на омразата“ все повече се схваща като нещо нормално. „Вярно е, че неодобрението на речта на омразата все още преобладава, но това неодобрение вече не е толкова категорично, както преди 3 години“, изтъкна Иванова.
Пълен текст на доклада Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2016 г.
„В България балансът между свободата на изразяване и езика на омразата е тежко нарушен в полза на езика на омразата“, каза Мая Манолова, Омбудсман на България. Тя изрази притеснение, че има примиреност към използването на езика на омразата и че самите жертви са се примирили с това явление. „Това допълнително стигматизира жертвите на езика на омразата“, каза Манолова. Според Красимир Кънев, председател на БХК, една от основните причини за все по-трайното разпространение на езика на омразата е липсата на адекватна реакция от страна на официалните институции. Според него институциите, в това число и съдебната, твърде често са предубедени спрямо малцинствата в България. Освен това липсата на независимост на съдебните и правораздавателните органи, както и страха им да преследват политици заради реч на омраза отприщва бента на масовото подстрекателство на по-нисши нива, каза още Кънев.
Вашко Малта, програмен мениджър в Европейската агенция за основните права (FRA) говори за опита на агенцията в сферата на борбата с престъпленията от омраза, а Благой Видин от Европейската комисия против расизма и нетолерантността към Съвета на Европа (ECRI) представи препоръките на ECRI за борба с речта на омразата.
Част от тях са свързани с ограничаването на речта на омразата в медиите и интернет. Изследването на „Отворено общество“ показа, че според 73 % от респондентите основната медия на речта на омразата е телевизията. Тези данни бяха подкрепени и от едно друго изследване, представено от Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация“. Основните обекти на езика на омразата в медиите са ромите и бежанците, каза доц. Спасов. Според него използването на език на омразата в социалните медии добива епидемични размери. Сериозен проблем представлява и модерирането на ксенофобските коментари или коментари, съдържащи слово на омраза в онлайн медиите: само 7-8 % от най-агресивните от тях се премахват от модераторите. Александър Кашъмов, председател на Комисията по журналистическа етика, говори за практиката на комисията. Участие в дискусията взеха и Мария Стоянова, председател на СЕМ и Любица Станек от Фондация „Отворено общество“ – Словакия, която говори за ролята на гражданското общество за противодействие на речта на омразата в медиите.
Основна тема в конференцията беше противодействието на езика на омразата в сферата на образованието. Венелин Стойчев от Политологичен център говори за изворите на нетолерантността, вземайки за пример учебниците за началния образователен курс. От своя страна д-р Луиза Шахбазян представи резултати от проекта на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, чиято основна цел е да противодейства на езика на омразата и дискриминацията като обвърже съществуващите учебни планове и съдържание с подходящи методи за изграждане на културни и социални умения у децата от 1 до 4 клас и техните семейства. Своя опит в тези сфера споделиха Лила Недежки, президент на унгарската организация „Надежда за децата“, Йоана Гржималс-Мозчинска от Сдружение за антидискриминационно образование, Варшава, която говори за дискриминацията в полската образователна система; Майя Добиаш от полския Център за гражданско образование, както и Андреа Еней от Фондация за неформално образование на ромите, Унгария.
Участниците в конференцията обсъдиха и ролята на гражданското общество за преодоляване на негативните стереотипи и насърчаване на толерантността. Свои проекти, реализирани в рамките на Програмата за подкрепа на НПО, представиха Антони Георгиев, председател на Фондация „Фрий спийч интернешънъл“ (НеБългарите), Мария Алкалай от Сдружение „Възможности без граници”, Звезда Ванкова от „Мулти култи колектив“ (вижте представеното видео), Цвета Ненова от Сдружение „Европейски пространства 21“ – Русе, която представи проекта „Страдание и спасение: паметта на еврейските общности – гарант срещу омразата в обществото“.
Конференцията „Ролята на гражданските организации за противодействие на речта на омразата: резултати и поуки“ се организира от Институт „Отворено общество“ – София в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и се провежда в рамките на годишната среща на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП.
