„Вярвам, че силният граждански сектор е този, който предлага решения и начини за промяна, за да стане обществото по-добро“. Това заяви служебният заместник министър-председател по европейските фондове Малина Крумова пред участниците в заключителната конференция на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Вицепремиерът каза, че гражданското общество има отговорността да бъде коректив на всяка власт. Тя подчерта още, че Програмата за подкрепа на НПО в България е изпълнила основните си цели: да спомогне за намаляването на социално-икономическите различия и за развитието на двустранните отношения със страните-донори (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия).
„Вие сте истинските посланици на промяната. Вие сте истинските герои на тази промяна“. С тези думи Кристиан Гротнес Халворсен, старши съветник в министерство на външните работи на Кралство Норвегия се обърна към представителите на неправителствените организации, присъстващи на конференцията. Той подчерта, че не е възможно да се изгради жизнено общество без решаващата роля на гражданския сектор. Видео обръщение към конференцията отправи и Н.Пр. Тове Брувик Вестберг, Посланик на Кралство Норвегия за Румъния, България и Молдова.
В рамките на форума бяха представени резултатите от представително проучване на общественото мнение за нагласите към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека. „Мнозинството български граждани са убедени, че техните основни политически и граждански права са защитени и те могат свободно да ги упражняват в рамките на съществуващото демократично устройство на страната, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите“, каза Иванка Иванова, директор на Правна програма в Институт „Отворено общество“ – София, която представи данните. Същевременно, подчерта Иванова, огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт. Доказателство за това са данните, според които цели 80 % от българските граждани не участват в никаква организирана форма на участие – било то партия, профсъюз, читалище или НПО. Още по-тревожни са данните за правоприлагането в България: 78% от гражданите не смятат, че законите у нас се прилагат еднакво за всички, а само 37 на сто са на мнение, че съдилищата могат да попречат на правителството да нарушава закона“.
Пълнен текст на доклада Демокрация и гражданско участие. Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2016 година
„Организациите от неправителствения сектор са много по-чувствителни по въпросите на демократичните права и свободи, отколкото обществото като цяло“, каза Боян Захариев, директор на Програма Публични политики в Институт „Отворено общество“. Представяйки данни за състоянието на гражданския сектор той изтъкна, че докато близо 52% от гражданите на страната са готови да се ограничат за кратко някои от демократичните права и свободи, за да се въведе ред и сигурност, то представителите на НПО, които отговарят положително на този въпрос са под 19 на сто. Данните показват, че българският неправителствен сектор и гражданското общество като цяло са изправени пред сериозни предизвикателства, заяви от своя страна Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“ – София. Той допълни, че нуждата от солидарност към гражданския сектор през следващите години се увеличава.
По време на изминалия програмен период в рамките на Програмата за подкрепа на НПО бяха подкрепени 454 инициативи, в които се включиха 618 организации, работили в партньорство с НПО, включително държавни институции и общини, училища, университети и бизнес организации. Данните са от презентацията на Елица Маркова и Анита Байкушева от Програмата да подкрепа на НПО. Те обърнаха внимание на огромното многообразие от теми, които неправителствените организации са обхванали при изпълнението на своите проекти, както и на сериозния и измерим ефект от тези дейности.
Своите проекти пред участниците в конференцията представиха Еми Барух от Фотофабрика, която говори за възприятието към бежанците (проект „Непознатия друг“), Славея Костадинова от сдружение „Спина бифида и хидроцефалия – България“ (проект „Работилница за взаимопомощ“), Гергана Кабаиванова от Сдружение „Устойчиво общество“ (проект „Фермерски пазари“), Павел Кунчев от Фондация „Герои на времето“ и Надежда Стойчева от Фондация „Асоциация Анимус“ (проект “Приятелите на Зипи” – бъдещите граждани на България“).
