„Никой никога не е успял да спре човешката миграция. Тя е като бент на язовирна стена. Умният инженер трябва да направи така, че отпусне внимателно напора, защото в противен случай рискува да падне цялата язовирна стена. Затова и оградите и бариерите, които в момента страната ни издига по границата няма да спрат миграционния поток“. Това каза адвокат Илиана Савова, ръководител на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на Българския хелзинкски комитет при откриването на семинара „Ролята на НПО за подкрепа на бежанци и мигранти“.
Данните, представени от адв. Савова, показват рязко увеличаване на миграционния поток към България през последните две години. Ако през 2012 г. търсещите убежище у нас са били 1387 души, през 2013 те вече са 7144, а през миналата година – 11 081 души. Най-голям е броят на бежанците от Сирия, следвани от търсещите убежище от Афганистан и от Ирак. Около 93% от търсещите убежище преминават в България през границата й с Турция. Решението на правителството да издигне ограда на границата не доведе до търсения резултат. Адвокат Савова изтъкна, че при похарчени до този момент 10 милиона лева за ограждения и предвидени нови 90 милиона лева за удължаване на оградата, при мобилизация на 1250 гранични и 1350 редовни полицейски служители, ангажирани с охраната на границата, броят на преминаващите българо-турската граница мигранти е спаднал с едва 3% – от 11 581 до 11 234 души. „България трябва да преосмисли сериозно в какво да инвестира. Милионите, инвестирани в огради и жива охрана няма да ограничат миграционния поток“, каза Илиана Савова.
Семинарът, организиран в рамките на Третата годишна среща за обмен на добри практики между неправителствени организации от България и страните донори (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия) по Програмата за подкрепа на НПО, съвпада с момент, в който ЕС опитва да преосмисли цялостната си политика по отношение на бежанците и мигрантите. В резултат на този общоевропейски дебат и на новите политики, които ЕС ще приложи, в България вероятно ще останат доста по-малко бежанци, каза вицепремиерът Меглена Кунева. Според нея обаче не бройката е важна, а това „дали сме 100% сигурни, че сме готови за интеграцията на тези хора. Според мен точно там не сме готови“, каза Кунева.
Приветствие към участниците в семинара отправи и Н.Пр. Гюру Катарина Х. Викьор, Посланик на Кралство Норвегия в България, която сподели опита на страната си в тази сфера.
„Ако искаме да напреднем в интеграцията на бежанците и мигрантите, настаняването им в населените места и дори в кварталите трябва да е на малки групи. Настаняването на големи групи и обособяването на своеобразни гета плаши хората“, каза Алексей Пампоров (Институт „Отворено общество“ – София), който представи резултати от последното социологическо изследване на института. Изследването показва, че две трети от българските граждани подкрепят изграждането на гранични ограждения между България и Турция.
По-късно Антони Георгиев от Фондация „Фрий спийч интернешънъл“ представи снимки, реализирани в рамките на проект „НеБългарите. България и българите през очите на пришълеца“, реализиран съвместно с Мулти култи колектив, а Бистра Иванова от Мулти култи разказа подробности за проект „Кухня срещу ксенофобията“.
Ежегодният мониторинг на изпълнението на националните програми за интеграция на бежанците открива серия от проблеми, сред които забавяне на изплащането на финансова помощ при жилищно настаняване, прекъсването на здравните осигуровки, недостатъчните средства и време за изучаване на български език и за културна и социална интеграция, слабости в професионалното образование на бежанците, липсата на преводачи към Държавната агенция за бежанците и т.н. Тези констатации се съдържат в презентацията на Българския съвет за бежанци и мигранти. Резултати от мониторинга на политиката и практиката за задържане на имигранти в Норвегия представи Marek Linha от Организацията за търсещите убежище, Норвегия. Антоанета Дедикова говори за резултатите от гражданското наблюдение на съдилища по административни дела на бежанци и търсещи закрила, реализирано от Асоциацията за бежанци и мигранти, а Радостина Павлова от Центъра за правна помощ – Глас в България представи проекта „Мониторинг върху процедурата за идентифициране на уязвими категории чужденци, кандидатстващи за закрила в Р. България, и приложението на Въпросник за идентификация на хора, търсещи закрила, с травматичен опит“.
По време на семинара бяха обменени идеи за различни услуги за подпомагане на бежанци и мигранти. Своят опит споделиха Марияна Стоянова (БЧК), Ашилдур Линет от Исландския червен кръст, Иван Черешаров (Каритас България), Деница Георгиева (Фондация за достъп до права – ФАР), Кремена Христова (Културна фондация А25), Мари Орбаке и Марти Буе от КУН Център за равнопоставеност на половете, Норвегия и Стайнун Пиепер от Исландския център за права на човека.
