Годишната конференция на Асоциацията за човешко развитие и способности и възможности за реализация (Human Development and Capability Association / HDCA) бе проведена успешно в София на 11-13 септември 2023 г., като Институт „Отворено общество“ – София бе сред основните организатори на събитието. Това бе първата годишна конференция на Асоциацията, която бе организирана в страна от Централна и Източна Европа. Темата на конференцията бе “Уязвимост, човешко развитие и кооперативно възстановяване в бурни времена“ (“Vulnerability, human development and cooperative re-building in turbulent times”).
Това беше събитие с глобален обхват, като в него се включиха над 300 участници от 60 страни от Африка, Азия, Австралия и Нова Зеландия, Европа, Северна и Южна Америка. То се проведе в СУ „Св. Климент Охридски“. Конференцията беше открита от проф. Пепка Бояджиева, председател на настоятелството на Институт „Отворено общество“ – София и учен от Института по философия и социология към БАН. С реч при откриването се включи и Георги Господинов, носител на Международната награда „Букър“ за 2023 г., който бе поканен като специален гост. По време на конференцията имаше 9 специални речи от световни учени и тематични дискусии на високо ниво, както и 84 паралелни сесии.
Събитието беше организирано съвместно от Института по философия и социология – Българска академия на науките, Институт „Отворено общество“ – София, СУ „Св. Климент Охридски“, Тръста за социална алтернатива и Sustainable Cooperation (SCOOP) от Нидерландия. Подкрепа за конференцията бе оказана и от посолството на Австрия в България.
HDCA представлява глобална общност от академици и практици, обединени около идеите за човешкото развитие и подхода на способностите и възможностите за реализация и се стреми да свърже тези идеи с формирането на публични политики. Асоциацията обединява членове от различни дисциплини и професии, включително икономика, философия, изследвания на развитието, здравеопазване, образование, право, управление и социология. Сред основателите на асоциацията са известния американски философ Марта Нусбаум и индийският икономист Амартия Сен, носител на Нобелова награда за икономика за 1998 г.
Годишните конференции на HDCA имат за цел да насърчат висококачествени академични изследвания, интелектуални дебати и да подкрепят сътрудничеството между учени и практици.
Темата на конференцията в София беше избрана в контекста на социалните и екологични предизвикателства, които обхващат задълбочаващите се неравенства, пандемията от Covid-19, изменението на климата и екологичните бедствия, нарастващата несигурност, войната в Украйна и другите конфликти по света.
Годишната конференция даде принос към отговорите на редица въпроси, сред които:
- Как да се концептуализира и измери уязвимостта и човешкото развитие в бурни времена на микро- и макроравнище – национално, регионално и глобално?
- Как новите предизвикателства, пред които са изправени съвременните общества, могат да засилят или ограничат човешкото развитие и социалните неравенства?
- Как да се насърчи сътрудничеството между различните институции и организации с цел обогатяване на резултатите от развитието за всички социални групи, населени места, нации и региони?
- Как да се развиват способности, свързани с благосъстоянието и справедливостта, които отговарят на промените в работата, семейството, производството на знания, политическите и социалните отношения, околната среда и нечовешките същества?
Марта Нусбаум, един от основателите на HDCA, която също взе участие в събитието, е описвана като един от 10-те най-влиятелни философи и водещ интелектуалец на нашето време. Тя печели редица престижни награди, сред които: наградата за изкуство и философия “Киото” за 2016 г., наградата „Берггруен“ за философия и култура за 2018 г., а през 2020 г. – наградата „Хол“, които са считани за еквивалент на Нобеловите награди. Трудовете на Нусбаум обхващат изключително широк кръг от теми, между които морална и политическа теория, емоции, човешки права, социално равенство, образование, философия на литературата, феминизъм, права на животните и древногръцка и римска философия. Автор е на над 27 книги и на над 500 академични статии.
Марта С. Нусбаум представи в София най-новата си книга „Справедливост за животните” в съпътстващо събитие към конференцията. В разговора за новата си книга, описана като „революционен призив за действие относно правата, етиката и закона на животните“, Нусбаум подчерта широко разпространените несправедливости, пред които са изправени животните, от фабрично отглеждане до унищожаване на местообитания. Тя се застъпи за етично пробуждане, призовавайки хората да станат истински приятели на животните, а не експлоататори. Нусбаум подчерта необходимостта хората колективно да се справят с вредите от животните и предостави нова теория, която да ръководи политиката и закона при изпълнението на човешките етични отговорности спрямо животните, с убедително и спешно ръководство за промяна в отношението към животните по целия свят.
Основната реч на Марта Нусбаум на конференцията бе на тема „Война и видове пацифизъм“. В провокиращата размисъл реч Марта Нусбаум напомни, че Европа отново е във война и че руската инвазия в Украйна вече е във втората си година. В речта си Нусбаум каза, че от края на Втората световна война не сме виждали нищо подобно на арогантното пренебрежение от страна на Русия на човешките права, териториалната цялост и признатите закони на войната. Тя направи паралели с миналото, тъй като в момента огромното мнозинство от хората в Европа подкрепят каузата на украинците и осъждат агресията на империалистическа Русия – точно както много нации бяха обединени в опозицията си срещу империализма на Хитлер.
В речта си Марта С. Нусбаум разграничи възмездяващият гняв като емоция, която търси „болка за болка“ и въведе концепцията за „емоционален пацифизъм“ като отказ от възмезден гняв и прегръдката на универсалната любов и братство, разбирани като не романтична любов, не приятелска любов, а отношение, което вижда потенциално добро във всички хора. Тя каза, че някои хора може да са „действени пацифисти“, както ги нарече Нусбаум, които се отвращават от войната и актовете на физическо насилие, като същевременно вярват, че възмездяващият гняв може да бъде съзидателна сила и дори че наказателното право трябва да се развива в дух на възмездие. Нусбаум отхвърли този тип „пацифизъм на действието“ и се застъпи за друг вид пацифизъм – „емоционален пацифизъм“. „Емоционалните пацифисти“, според разбирането на Нусбаум, подкрепят и култивират в себе си дух на липса на гняв и любов, като същевременно са готови да използват сила в случаите на индивидуална или обществена самозащита. Такъв човек се отвращава от насилствени действия, но въпреки това понякога може да ги смята за необходими, за да защити себе си или другите.
В своето изложение, Марта Нусбаум разгледа предизвикателствата на поддържането на емоционален пацифизъм по време на война и перспективите на исторически личности като Ганди, Мартин Лутър Кинг младши и Нелсън Мандела в застъпничеството за ненасилие и любов дори в лицето на агресията. В същото време Нусбаум обсъди и твърдението на Джордж Оруел по време на Втората световна война, че „пацифизмът е обективно профашистки“ в такъв контекст. В речта си Нусбаум попита „Какво трябва да направят нациите, за да избегнат коварната сила на възмездяващия гняв?“ отговаряйки, че „…лидерите трябва да подчертават трудността и болката на войната, да почитат жертвите на участващите и да настояват за стойността на положителната цел, която битката защитава – като същевременно напълно отказват да демонизират хората от противниковата нация…“. Запис на основната реч на Марта Нусбаум е достъпен тук .
Марта Нусбаум даде интервю и за популярното българско телевизионно предаване „Панорама“ с водещ Бойко Василев, излъчено на 15 септември 2023 г. по Българската национална телевизия
Други основни лектори и представените от тях теми по време на конференцията бяха:
- Мелани Уокър от Университета на свободната държава, Южна Африка: “За историята, бъдещето и практиката на поправянето в пространствата на знанието и образованието“
- Бранко Миланович, City University Ню Йорк, САЩ: „Глобално неравенство в доходите: скорошни промени и техните политически последици“
- Суббу Субраманиан, бивш професор в Мадраския институт за изследване на развитието, Индия: “Измерването не е всичко, но то има значение”
- Васил Киров, Институт по философия и социология, БАН, България: “Цифрови технологии за приобщаващо развитие?”
- Густав Арениус, Институт за изследвания на бъдещето, Швеция: “Проблемът за демократичните граници и икономическата демокрация”
- Урсула Холтгреве, Център за социални иновации, Австрия: „Стари и нови уязвимости на работното място: Включването и иновациите на работното място при чии условия?“
- Йост де Лаат, Университетски център за глобални предизвикателства в Утрехт, Нидерландия и Евгения Волен, програмен директор, Тръст за социална алтирнатива, България: “Устойчиво развитие чрез разработване на политики, основани на доказателства и сътрудничество: Случаят с премахването на финансовите бариери пред ранното образование в България“
За повече информация: https://hd-ca.org/conferences/2023-hdca-conference-sofia-bulgaria
Контакт:
Марин Лесенски, програмен директор, Европейски политики, ИОО-С
Ел. поща: mlessenski@osi.bg
Тел. 0887510641
