Процесът на сближаване на новите държави членки на ЕС с по-старите съседи на Запад продължава и като цяло е успешен, но все още нито една нова държава членка на ЕС от Централна и Източна Европа не е достигнала средните нива на цялостно развитие, характерни за старите страни членки на съюза. Това показват резултатите в новото издание на класацията „Индекс на настигането“.
“Индексът на настигането“ измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – страни членки на ЕС и кандидатки, по 47 индикатора, разделени в четири категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление. Той е създаден и се поддържа от Институт Отворено общество – София и е достъпен на www.TheCatchUpIndex.eu. Индексът дава възможност да се определят тенденции и модели в процесите на развитие на отделни страни, групи от страни или определени категории.
Според новото, седмо издание на Индекса, чиито резултати са обобщени в доклад, озаглавен „Иска се повече“, новите страни членки на ЕС като група имат най-голямо подобрение в класацията за периода от 2011 година насам, но то все още не е достатъчно, за да бъдат преодолени различията със старите страни членки на ЕС от Западна Европа.
Най-добре представителите се страни в Индекса на настигането за 2017 година за поредна година са концертрирани в Северозападна Европа, като Дания е на 1 място от 35 страни, следвана от Швеция (2 място), Люксембург (3 място), Холандия (4 място) и Финландия (5 място). Страните на последните места в класацията са в Югоизточна Европа като Босна и Херцеговина (БиХ) е на последното 35 място, Турция (34 място), Македония (33 място), Албания (32 място) и Сърбия (31 място).
Спадът в редица показатели на страните, които бяха пострадали най-много при финансовата криза в Европа като Кипър, Гърция и Испания вече е спрял, а в същото време друга засегната от кризата страна – Ирландия прави значителен напредък в класацията като вече е на 8 място от общо 35 класирани държави през 2017 г.
Естония, която е на 13 място от общо 35, Чехия (14 място) и Словения (15 място) са най-успешните нови страни-членки (ЕС10+1) в процеса на настигане, докато България (29 място), Румъния (27 място) и Хърватия (26 място) остават последни в групата на новоприсъединилите се към ЕС държави.
Като цяло, настигането в категория „Икономика“ остава сравнително най-успешно, а в категория „Качество на живот“ – най-неуспешно, което включва благосъстояние и публични услуги като образование и здравеопазване. Това може да се интерпетира като неуспех да се превърнат икономическите постижения на новите страни членки на ЕС в по-добър стандарт на живот.
Когато се сравнят резултатите в дългосрочен план, се наблюдава една нова тенденция при няколко нови страни членки и основно на тези от Вишеградската четворка. При тези страни има сближаване със старите страни членки в икономиката, но в същото време се наблюдава раздалечаване в категорията „Демокрация“. Това може да е сигнал за ново разделение Изток-Запад, което се завръща в Европа, за разлика от предишни издания на Индекса, където разделението Север-Юг бе по-ясно очертано. Все още е рано да се правят категорични изводи, но това може да е промяна на досегашния модел на настигане, като постепенно започва да се очертава процес на разделяне на икономическото от демократичното развитие, които до скоро вървяха паралелно.
Балканските страни – най-вече страните кандидатки, които са на дъното на класацията, но и близките им съседи, които са страни членки на ЕС, остават причина за притеснение, защото те изостават в почти всички области – икономика, демокрация, качество на живот и добро управление.
В цялостната класация сред всички нови страни членки на ЕС най-голям напредък постига Естония, която напредва с 5 места спрямо 2011 година, а най-значим регрес се наблюдава в Унгария, която през последните 6 години слиза с 2 места и 4 точки спрямо най-доброто си представяне през 2011 година. Сред старите страни членки най-голям спад от 2011 година насам отчитат Кипър, който пада с 6 места в класацията, Италия – с 4 места и Гърция – с 3 места спрямо 2011 г.
* * *
В цялостната класация в новото издание на „Индекс на настигането“ за 2017 г. България заема 29 място от общо 35 страни, като запазва позициите си от изданието за 2016 година, но е с едно място по-надолу от най-доброто си представяне, достигнато през 2013 г. и 2011 г. Това я прави последна сред новите страни членки. Резултатът в точки остава непроменен през годините, като има увеличение с по-една точка спрямо индекса за 2016 година, за да достигне 35 точки по скала от 0 до 100 (най-нисък до най-висок резултат) в сегашното издание.
По отношение на четирите категории в Индекса, България има най-добро представяне в категорията „Икономика“ – 27 място от 35, с 40 точки от 100 възможни, което я поставя на предпоследно място сред новите страни-членки преди Хърватска, както и преди Гърция, която е страната с минимален резултат сред старите страни членки. Сравнително доброто представяне на България в категорията „Икономика“ се дължи преди всичко на ниския дълг на страната като дял от брутния вътрешен продукт, по който показател България е сред лидерите в ЕС. В категория „Икономика“ България отбелязва прогрес в сравнение с предишни издания на Индекса и е с по-добро класиране спрямо периода 2011 г. – 2015 г.
България е на 30 място от 35 страни в категорията „Качество на живот“, с 28 точки, като е последна от новите страни членки. В сравнение с предишни години, страната ни е на същото място като през 2015 г. и е с 1 място надолу в класацията спрямо 2016 г.
В категорията „Демокрация“ България е на 29 място от общо 35, а точките са 35 от 100, като е на последно място сред новите страни членки. Страната ни подобрява резултата си с 1 място спрямо 2016 г. и възстановява позицията си от 2015 г., но е едно място по-надолу спрямо най-доброто си класиране, постигнато през 2014, 2013 и 2011 г.
България е на 28 място от 35 места общо в категория „Управление“, като има 35 точки от общо 100. В тази катерогия тя е последна сред другите нови страни членки на ЕС, но с по-добро представяне от Гърция, която има най-нисък резултат сред старите страни членки. В тази категория България има прогрес с по 1 точка нагоре в класацията спрямо 2016 г. и е на същата позиция като през периода 2011-2013 г.
По отношение на отделните индикатори, България се представя най-добре по „Държавен дълг“, където е на 4 място от 35 страни и втора след Естония сред новите страни членки. „Енергийната ефективност“ остава индикаторът с най-слабо представяне за България – 32 място от 35 и само 10 точки, като тук обаче България има прогрес – напредва от 35 място през 2011 г. до сегашното 32.
България е на последно място сред новите страни членки и по „Медийна свобода“, като заема 32 място от 35 страни. Страната ни е на последно място сред новите страни членки по индикатора „Корупция“ (30 място сред 35 държави), индикатора „Върховенство на правото“ (29 място сред 35 държави), както и по индикатора “Доверие в хората“ (30 място сред 35 държави).
Има и примери за по-добри постижения на България и класиране на сравнително по-добри позиции по отделни индикатори. България е на 23 място по „Заетост“, като е на 9 място сред новите страни-членки по този показател. По индикатора „Пазарна икономика“ страната ни заема 19 място от общо 35 страни и е 7-ма от 11 нови страни членки. В индикатора „Кредитен рейтинг“ България е на 23 място от общо 35 и е 8-ма сред 11 нови страни членки. При „Удовлетворение от демокрацията“ страната ни е на 28 място в цялостната класация и е 8 сред новите членки на ЕС. В индикатора „Индекси за демокрация“ е на 27 място сред всички 35 страни, 8-ма сред 11 нови в съюза. В „Е-участие“ е на стравнително доброто 21 място, като е 6-та сред 11-те нови. При „Качество на регулациите“ е на 24 място от 35, като е 7ма сред новите страни членки. България е на 25 място от 35 в индикатора „Вътрешни конфликти и престъпност“, който използва 11 други под-индикатора и е на 8ма позиция сред 11те нови страни членки. В индикатора за „Е-управление“, България е на 28 място от 35 и е 9та от 11 нови страни-членки.
* * *
„Индекс на настигането“ може да се намери на адрес www.thecatchupindex.eu , където потребителите могат да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой „собствен индекс“, като използват наличните данни. Индексът е проект на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София.
Полен текст на докада Try harder. Findings of the European Catch-Up Index 2017
За контакти:
Марин Лесенски
Институт Отворено общество – София
mlessenski@osi.bg
