Процесът на сближаване на новите държави членки на ЕС с по-старите продължава успешно и започва да дава измерими резултати, но съществува риск от задълбочаване на различията между балканските държави и останалата част на континента. Това се казва в доклада „Не спирайте сега. Изводи от Eвропейския Индекс на настигане 2016“. Докладът се базира на шестото издание на „Индекса на настигане“, който измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – страни членки на ЕС и кандидатки, по 47 индикатора, разделени в четири категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление.
Индексът е създаден и се поддържа от Институт „Отворено общество“ – София и е достъпен на http://www.thecatchupindex.eu/.
Повечето от новите страни членки от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004/2007 г., както и Хърватия, присъединила се през 2013 г. (наречени в изследването ЕС10+1), подобряват резултатите си и се качват в класацията, като някои от тях вече са много близо до желаните средни стойности на групата на петнадесетте стари страни членки плюс Кипър и Малта (наречени в изследването ЕС15+2).
Процесите на настигането в Европа обаче изглежда имат определени географски характеристики. Докато в предишни години се наблюдаваше постепенно изместване на основното разделение в Европа от оста Изток-Запад към оста Север-Юг, в изданието на индекса за 2016 година се вижда ясно очертано разделение между Балканите от една страна и останалата част на континента – от друга, с малка преходна група от страни между тях. Северните и северозападните страни са най-напред в класацията, следвани от страните в Южна, Централна и Североизточна Европа. На другия край на класацията и на картата са страните от Югоизточна Европа, като между тези две големи групи са Хърватия и Унгария, при които се наблюдава съответно стагнация и влошаване на резултатите.
В цялостната класация в новото издание на „Индекса на настигането“ за 2016 г. България заема 29 място от 35 страни, като запазва позицията си от последните издания през 2015 и 2014 г., но е с едно място по-надолу спрямо изданието през 2013 г. Страната се представя най-успешно по индикаторите в категорията „Икономика“, в рамките на която заема 27 позиция с подобрение спрямо класацията от 2015 г. В категорията „Качество на живот“ България заема 29 позиция, като има подобрение с едно място спрямо миналата година. В категорията „Управление“ страната отново заема 29 място без промяна спрямо 2015 г. Има влошаване с едно място надолу в класацията за „Демокрация“ като за 2016 г. България е на 30 позиция от общо 35 страни. При отделните базови индикатори, най-доброто представяне на България е по индикатор „Държавен дълг“ с 3 място в класацията сред всички 35 изследвани държави. Най-нисък резултат България има при индикаторите за „Очаквана продължителност на живота“, в рамките на който заема предпоследното 34 място; „Корупция“, където е на 33 място; „Доверие в хората“ и „Свобода на медиите“, където е на 30 място. Страната постига относително подобрение по индикатор „Енергийна ефективност“ като от последното 35 място през 2011 г. се изкачва до 33 място през 2016 г.
Пълен текст на доклада Don’t Stop Now: Findings of the European Catch-Up Index 2016.
