Три десетилетия след края на Студената война и непосредствено преди войната в Украйна нито една бивша социалистическа държава от Източна и Централна Европа не е успяла да достигне средните нива на развитие на старите страни членки на ЕС. В същото време новите страни членки на ЕС се представят значително по-добре от страните-кандидатки за членство, както и от останалите страни от бившия социалистически лагер. Това показва „Индексът на настигането“, който за десета поредна година регистрира процесите на сближаване и раздалечаване в Европа. Индексът се изготвя от Институт Отворено общество – София и измерва представянето на 35 страни на базата на 47 индикатора в четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“. Изследването обхваща настоящите и бившите държави членки на ЕС, както и страните кандидати и потенциални кандидати за членство.
Изданието на „Индекса на настигането“ за 2021 година показва, че сред новите страни членки на ЕС от Източна и Централна Европа най-близо до средните нива на развитие на по-богатите съседи от Западна Европа е достигнала Естония, следвана от Чехия и Словения. Най-далече от тези нива на развитие остава България, която се нарежда на последно място сред страните членки на ЕС, но изпреварва всички балкански страни кандидати и потенциални кандидати за членство, включени в класацията за 2021 година.
Както и в предишни издания на индекса, резултатите за 2021 година показват, че основното разделение между страните, участващи в Европейския проект, не е по линиите изток-запад или север-юг, а е между страните на Балканите и останалите. На базата на клъстерен анализ, включените в индекса страни са разделени в 6 групи в зависимост от степента си на развитие, като във всяка група попадат страните с най-близки резултати. Всички балкански държави и непосредствените им съседи като Унгария са съсредоточени в последните три групи, докато всички останали държави в индекса формират първите три. България е в 4-та група по цялостен резултат, заедно с останалите страни-членки на ЕС от Югоизточна Европа – Унгария, Хърватия, Гърция и Румъния. С по-лоши характеристики са само страните кандидати Сърбия, Македония и Черна гора, които попадат в 5-та група, както и Албания, Турция и Босна и Херцеговина, които остават в последната 6-та група.
Страните с най-добро представяне са в Северна и Западна Европа. В първа група попадат Дания, Холандия, Швеция, Финландия, Люксембург, Ирландия и Исландия. След тях във втора група са Германия, Австрия, Белгия, Франция, Великобритания и Естония. Трета група се формира от останалите страни членки на ЕС в Централна и Южна Европа.
Сравнението на данните в дългосрочен план показва, че през последното десетилетие процесът на настигане за новите страни-членки от Източна и Централна Европа е бил най-динамичен в периода 2011-2014 година, след което се забавя или дори променя посоката си за някои страни в групата. Най-голям напредък през последните десет година бележат балтийските държави Естония, Литва и Латвия, а най-голямо влошаване на резултатите се наблюдава при страни като Унгария и Полша, които губят позиции. За последното десетилетие в категорията „Демокрация“ Унгария отбелязва спад от 7 позиции, както и спад от 4 позиции в категория „Управление“.
„Тенденциите на раздалечаване може да са признак на променяща се парадигма на настигането от някои политически лидери в Централна и Източна Европа, които отхвърлят следването на Западните партньори, поне в областта на демокрацията и управлението и участват избирателно в европейския проект“, се отбелязва в доклад под заглавие „Къде са те сега?“, в който са обобщени резултатите от Индекса на настигането за 2021 година. В доклада се посочва още, че догонването на този етап е най-успешно в категория „Икономика“ и е по-трудно в останалите три категории – „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“.
Новите страни-членки на ЕС все още се различават в някои отношения от своите западни съседи, но в същото време самите те са разнообразна група. Например, няколко от страните от ЦИЕ имат едни от най-ниските нива на неравенство в ЕС, като Словакия, Словения и Чехия оглавяват класацията на най-малко неравните общества сред всички 35 обхванати страни според използвания индикатор „Коефициент на Джини“. На другия полюс са България, Литва и Латвия, които попадат сред страните с най-голямо неравенство и са на последните места в класацията по този индикатор.
Мястото на България
В Индекс на настигането за 2021 г. България е на 29-то място с 36 точки в цялостната класация от 35 страни, като няма промяна в сравнение с миналогодишното издание на индекса. В рамките на четирите използвани категории България се представя най-добре в категорията „Икономика“, където заема 26-то място и бележи изкачване с две места спрямо предходното издание на индекса. Най-зле България се представя в категория „Качество на живот“, където заема 32-ро място и слиза с две места надолу. В тази категория България е в една група със страни като Черна гора, Румъния, Турция и Сърбия. В категорията „Демокрация“ България заема 28-мо място – една позиция по-нагоре в сравнение с предходното издание на индекса. По тази категория България е в предпоследния 5 клъстер заедно със страни като Унгария, Сърбия, Албания, Черна гора и Северна Македония. В категория „Управление“ страната е на 28-мо място без промяна.
С оглед на индивидуалните индикатори, включени в Индекса на настигането, България е топ 3 на държавите с най-нисък държавен дълг като дял от БВП на страната, отстъпвайки само на Естония и Люксембург. България също така е в топ 10 на страните с най-висока степен на е-участие на гражданите. Най-зле България се представя по отношение на индикаторите за здраве, които измерват продължителността на живота, годините прекарани в добро здраве и детската смъртност. В това отношение страната се нарежда на 34-то място от всички 35 класирани страни, изпреварвайки единствено Румъния. Сред всички страни членки на ЕС България се нарежда на последно място по индикаторите, измерващи БВП на човек от населението, индивидуалното потребление, неравенството, енергийната ефективност, доверието в хората, корупцията и други.
Глобален Индекс на настигането
Индексът на настигането беше създаден през 2010 година с цел да проследява процеса на доближаване на новите страни членки на ЕС до нивата на развитие на старите страни членки. Към индекса бяха добавени и страните, които са кандидати за членство, както и такива изразили намерение за членство. Така общият брой на страните, включени в индекса, е 35. Това обаче ограничава сравнението на постиженията на новите страни членки и кандидати за членство в ЕС от Централна Европа само със старите страни членки от Западна Европа, които са едни от най-развитите, най-добре управлявани и благоденстващи демокрации в света. Това често чертае едностранна картина и не показва мястото на новите членки на ЕС спрямо държавите извън обхвата на европейския проект. На този фон, за да може по-цялостно да се оцени напредъкът на новите страни членки на ЕС в изданието на Индекса на настигането за 2021 година в допълнение към традиционния индекс, пилотно е направен и нов „Глобален индекс на настигането“ с разширен обхват, който включва 57 държави. Глобалният индекс включва няколко групи страни: страните-членки на ЕС – стари и нови; страните кандидатки за членство в ЕС и потенциални кандидатки; страните, които са най-близко свързани с ЕС – като тези от Европейското икономическо пространство и Швейцария; съседните на ЕС страни, които са от бившия социалистически лагер, включително Русия и тези в Централна Азия, както и Китай. Включени са и някои държави, които често се използват като пример или база за сравнение – Канада, САЩ, Австралия, Япония, Южна Корея и Израел. Методологията като цяло следва тази на традиционния Индекс на настигането с малки модификации като включва индикатори в категориите „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“.
Глобалната класация за 2021 година се оглавява от Норвегия. Страните от ЕС доминират клъстерите с най-добрите резултати, като там са и страните свързани най-близко с тях като членовете на Европейското икономическо пространство, Швейцария и бившата страна-членка на ЕС Великобритания. Другите развити демокрации също се справят забележително добре както в четирите категории, така и в глобалната класация по цялостен резултат. Страните-кандидатки за членство в ЕС са след новите страни-членки на ЕС в класацията, но от своя страна се представят по-добре от страните в съседство на ЕС и тези в Централна Азия. Съседните на ЕС страни – Молдова, Украйна, Грузия и Армения се справят по-добре от страните, които са по на изток, въпреки че те самите изостават от страните в ЦИЕ, които са членки на ЕС.
В първите два клъстера с най-развити държави на Глобалния индекс на настигането влизат само стари членки на ЕС от Северна и Западна Европа, страните от Европейското икономическо пространство, Швейцария, както и други демокрации с развита пазарна икономика като Австралия, Канада, Япония, Южна Корея и САЩ. Всички нови страни членки на ЕС, заедно със страните членки от Южна Европа, както и Израел попадат в междинните трети и четвърти клъстер. В последните два клъстера (пети и шести) влизат само държави извън ЕС, включително кандидатките за членство от Балканите, бивши съветски републики, включително Украйна и Русия, както и Китай.
В Глобалната класация България заема 37-мо място от 57 класирани страни и е в 4-та група заедно с Гърция и още 7 нови страни членки на ЕС. Украйна е на 45-то място и попада в пети клъстер заедно със страните кандидатки от Балканите и други бивши съветски републики. Русия е класирана на 52 място. След нея са единствено Киргизстан, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан.
Индексът на настигането за 2021 година се базира на данни от период преди началото на 2022 година, които не отчитат ефектите от инвазията на Русия в Украйна. Тази инвазия ще има драматично отражение върху представянето на пряко въвлечените в конфликта държави и косвено върху останалите държави в Европа и отвъд нея. Икономическите, политическите и социалните промени, настъпили в резултат от войната, както и промени в стойностите на използваните индикатори, настъпили след началото на 2022 година ще могат да бъдат регистрирани в следващите издания на Индекса на настигането. Настоящото издание на практика описва състоянието в Европа непосредствено преди началото на войната в Украйна и ще може да служи като база за отчитане на промените, настъпили в резултат руската инвазия.
Онлайн платформата „Индекс на настигането“ може да се намери на адрес www.thecatchupindex.eu, където потребителите могат да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой „собствен индекс“, като използват наличните данни.
Пълният доклад Where Are They Now? Findings of the European Catch-Up Index 2021, който е на английски език, може да се намери и на www.TheCatchUpIndex.eu .
Индексът е проект на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Фондация „Институт Отворено общество – София“, подкрепен от Open Society Foundations (OSFs).
Докладът и платформата на индекса са създадени за ползване с нетърговска цел. Изразените възгледи в доклада са на автора и не отразяват непременно позициите на ИОО-София или Open Society Foundations (OSFs).
За контакти:
Марин Лесенски mlessenski@osi.bg
