През 2018 година все още нито една от страните, присъединили се към ЕС с разширяванията на съюза от 2004 година насам не успява да достигне до средните нива на развитие на старите страни членки в икономиката, качеството на живот, демокрацията и управлението. Новите страни-членки продължават да се сближават с останалите държави в ЕС, но процесът се забавя в последните години като някои страни се отклоняват от траекторията на развитие или стагнират в отделни категории. Това се казва в нов доклад на Инициативата за европейски политики в рамките на Институт Отворено общество – София, проследяващ процесите на сближаване и раздалечаване в ЕС.
Докладът, озаглавен “Толкова ли е трудно?“, се базира на резултатите за 2018 година от „Индекс на настигането“, който за осма поредна година измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – страни членки на ЕС и кандидатки, по 47 индикатора, разделени в четири категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление. Индексът е създаден и се поддържа от Институт Отворено общество – София и е достъпен на www.TheCatchUpIndex.eu.
В „Индекса на настигането“ за 2018, петте най-добре представили се страни по цялостен резултат са Дания (1 място, 71 точки), Швеция (2 място, 70 точки), Люксембург (3 място, 70 точки), Холандия (4 място, 70 точки) и Финландия (5 място, 69 точки). Петте страни, които са най-назад в класацията са Босна и Херцеговина (35 място, 19 точки), Турция (34 място, 22 точки), Македония (32 място, 24 точки), Албания (32 място, 25 точки) и Сърбия (31 място, 29 точки).
В индекса за 2018 отново се очертават ясни географски модели на развитие, като се вижда разделението между западните и северните страни от една страна и тези в югоизточния край на континента. Балканските страни, които включват страни-кандидатки (заедно с Турция) и членки на ЕС (включително и близкия съсед Унгария), изостават в почти всички области.
В същото време тенденциите в периода 2011-2018 г. показват, че редица стари страни-членки като Ирландия, Португалия и Кипър, както и Исландия, напредват в последните години. Гърция също показва признаци на подобрение. Това означава, че доста от страните, засегнати от Голямата Рецесия от 2008 се възстановяват от ефектите на кризата.
Данните за 2018 година показват, че новите страни-членки на ЕС все още произвеждат по-малко, консумират по-малко, имат по-слаба демокрация и по-лошо управление, с по-зависими медии, по-голяма корупция и по-ниско върховенство на правото, а техните граждани живеят по-кратко при по-лошо здравеопазване в сравнение със старите страни-членки. Затова пък новите страни-членки имат като цяло по-ниски нива на държавен дълг, по-висока заетост и по-ниски нива на дългосрочна безработица.
Има три нови-страни членки на ЕС, които в индекса за 2018 година са много близо до средния резултат на старите страни-членки (в случая резултат 60 точки), но нито една не успява да го постигне. По цялостен резултат най-добре от новите страни членки се представят Естония (13 място, 57 точки), Чехия (14 място, 55 точки) и Словения (15 място, 54 точки). Успешните примери в настигането показват, че географията не е непременно решаваща за съдбата на държавите и те могат да променят развитието си.
Тенденциите между 2011 и 2018 показват, че парадигмата на настигането може би се променя, тъй като редица страни от Централна и Източна Европа продължават да напредват в категория „Икономика“, но са започнали да се връщат назад по отношение на категориите „Демокрация“, „Управление“ и „Качество на живот“, какъвто е случаят със страни като Унгария и Полша.
Като цяло, за групата на новите страни-членки на ЕС настигането в категория „Икономика“ остава най-успешно, а това в категория „Качество на живот“ най-неуспешно, като редица от тях не успяват да превърнат икономическите постижения в по-добър стандарт на живот.
Във всяка категория има индикатори, които играят по-голяма роля в процесите на настигането. В „Икономика“, най-проблематичният индикатор за новите страни членки е БВП на глава от населението, като те остават далеч от желаните средни нива на групата на старите страни членки. За разлика от това обаче, ниските нива на държавен дълг на новите страни-страни членки допринасят за по-доброто им представяне в категорията. В „Качество на живот“, най-проблематичният индикатор е богатството на домакинствата, които остават по-бедни от тези в старите страни членки. Новите страни членки също така изостават в индикаторите за здраве, както и по отношение на очакваната продължителност на живота, която остава по-ниска от другите страни в ЕС. При индикаторите за образование, няколко страни като Естония, Словения и Полша се справят много по-добре от останалите в резултатите от изследванията PISA. При индикатора за неравенство (Индекс на Джини) Словакия, Словения и Чехия се представят по-добре от другите поради техните ниски нива на неравенство. В ‚Демокрация“, индикаторът „Доверие в хората“ е един от проблематичните индикатори, които допринасят за по-лошото представяне на групата като цяло. Удовлетвореност от демокрацията в новите страни членки също е ниска и снижава резултата им. В индикатора за граждански и политически права, Естония е сред най-добре представящите се страни в индекса, а Унгария с най-лоши резултати в групата. В категорията „Управление“ индикаторите, свързани с ефективността на правителството, корупцията и електронното правителство са сред най-проблематичните за новите страни членки.
Когато се обобщят обаче всички резултати, новите страни-членки, въпреки разочарованието си от темповете на настигане на западните си партньори, се справят доста по-добре например от страните-кандидатки, което показва че членството в ЕС дава благоприятна среда за тяхното развитие.
Представянето на България в Индекс 2018
В цялостната класация в новото издание на „Индекс на настигането“ за 2018 г. България заема 29 място от общо 35, като запазва позициите си от последните издания за 2017, 2016, 2015, 2014 г. и 2012 г., но е с едно място по-надолу спрямо 2013 г. и 2011 г. Това я прави последна сред новите страни членки. Но има увеличение в точките, като резултатът е по-висок с две точки спрямо 2016 и 2015 и с една точка спрямо 2017 г.г., за да достигне 36 точки по скала от 0 до 100 (най-нисък до най-висок резултат) в сегашното издание.
По отношение на четирите категории в индекса, страната ни има най-добро представяне в „Икономика“ – 28 място от 35, с 40 точки от 100 възможни, което я поставя на последно място сред новите страни-членки, с минимална разлика по точки след Хърватия на 27 място, като е и над страната с минимален резултат сред старите страни членки, т.е. Гърция. Тези резултати могат да се обяснят с представянето по отделните индикатори, използвани да измерват постиженията в четирите големи категории според модела на индекса. Т.е. в „Икономика“ България все още има по-ниски нива на БВП от Гърция, но други индикатори, които са използвани в тази категория, помагат за по-добро класиране. Например, България е на 4 място от 35 страни с най-ниски нива на държавен дълг, който е и най-успешният индикатор за страната в тази категория. За сметка на това, „Енергийната ефективност“ остава индикаторът с най-слабо представяне на България в категория „Икономика“ – 32 място от 35.
В категорията „Качество на живот“ България заема 30 място от 35 страни с 30 точки, като е последна от новите страни-членки. Всъщност, в тази категория България има най-много индикатори, където страната е на последно или предпоследно място сред новите страни-членки. Това включва и „Потребление“, който измерва материалното благосъстояние на домакинствата, където България е на 31 място от 35. Сравнително по-добро представяне има в индикатора за „Дългосрочна безработица“, където е на 21 място от 35 страни.
В категорията „Демокрация“ България е на 29 място от общо 35 класирани страни, а точките са 36 от 100, което е много близък резултат с този на Унгария (28 място и 36 точки, като разликата е в стотни), което поставя страните на последните две места сред новите страни-членки. Сред индикаторите в тази категория, България е на последно място в „Медийна свобода“ като заема 32 място от 35 държави и последно сред новите страни-членки. Страната ни се представя най-добре в индикатора „Е-участие“, където е на 16 позиция сред 35 страни и трета сред новите страни-членки.
България е на 27 място от 35 места общо в категория „Управление“, като има 37 точки от общо 100, като е предпоследна сред другите нови страни-членки, изпреварвайки единствено Румъния (28 място с 35 точки). Сред отделните индикатори, страната ни е на едно от последните места по индикатора „Корупция“, като заема 30 място от общо 35 и е на последно място сред новите страни-членки. Подобно е положението и в индикатора „Върховенство на правото“ с 30 място от 35 (при 29 място през 2017 г.) и последно сред новите държави-членки. Страната ни се представя най-добре в индикатора за „Вътрешни конфликти и престъпност“, където е на 18 място сред всички 35 страни и четвърто сред новите.
Пълен текст на доклада How Hard Can It Be? Findings of the European Catch-Up Index 2018
„Индекс на настигането“ може да се намери на адрес www.thecatchupindex.eu, където потребителите могат да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой „собствен индекс“, като използват наличните данни. Индексът е проект на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Пълният доклад, който е на английски език, може да се намери и на www.TheCatchUpIndex.eu .