През 2019 година броят на студентите в българските висши училища продължава да намалява, реализацията на завършилите се подобрява, научните публикации нарастват. Това са основните констатации в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (https://rsvu.mon.bg).
Изданието на Рейтинговата системата за 2019 година потвърждава наличието на трайна тенденция за подобряване на реализацията на пазара на труда на завършилите висше образование в страната, но в същото време показва наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище, както и в зависимост от придобитата образователно-квалификационна степен.
Според данните в Рейтинговата системата делът на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 години български висши училища спада до 2,2% през 2019 година от 2,44% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до под 20% от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 50.3% от 49,26% преди година и от под 46% през 2014 г. При завършилите магистри през 2019 година този дял е над 60%, докато при завършилите бакалаври е под 36%. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1297 лева през 2019 година при нива от 1151 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 година.
Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Безработица от над 3% се наблюдава само сред завършилите в 3 професионално направления: „Социални дейности“ (3,5%), „Психология“ (3,4%) и „История и археология“ (3,06%). За сравнение, през миналата година безработица от над 3% е отчетена сред завършилите в 9 направления, а през 2014 година – в 38. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“ (20,41%).
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“ и „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“. За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията „Медицина“ (5,63), „Фармация“ (5,51) и „Стоматология“ (5,51). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Металургия“ (4,38).
Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Информатика и компютърни науки“ – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са направленията „Медицина“, „Здравни грижи“, „Педагогика“, „Военно дело“. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности независимо от завършеното конкретно висше училище.
Данните в Рейтинговата система показват продължаващо подобряване на цитируемостта на научните публикации на българските висши училища. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет са висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
Общият брой на студентите във висшите училища през 2019 година намалява с близо 17% в сравнение с 2014 година. В 15 направления спадът е с над 30%. Сред тях попадат и двете най-масови професионални направления „Икономика“ и „Администрация и управление“. В същото време за последните 5 години в 5 направления има увеличение на броя на студентите с около и над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направления „Медицина“ (76%), „Военно дело“ (60%), „Стоматология“ (41%), „Педагогика“ (36%) и „Ветеринарна медицина“ (26%). Петте най-масови професионални направления остават, както и през миналата година, „Икономика“ с 37 909 студенти, „Администрация и управление“ (16 584), „Педагогика“ (14 864), „Медицина“ (11 737) и „Право“ (9 389).
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до близо 7% през 2019 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (близо 55% от студентите в направлението са чужденци), „Стоматология“ (40%) и „Ветеринарна медицина“ (29%).
В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“ (над 60% от студентите в тези направления се обучават в частни висши училища), както и в направленията „Администрация и управление“ и „Национална сигурност“ (близо 40% от студентите).
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2019 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националния осигурителен институт, както и от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени стандартизирани класации на висшите училища по професионални направления и в същото време имат възможност да направят свои собствени класации с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.
Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. През 2019 година интернет страницата на Рейтинговата система е обновена и обогатена с нови функционалности.
Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Рейтинговата система е достъпна на български и английски език в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2019 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс.
