„Рейтинговата система на висшите училища е най-добрият инструмент, чрез който бъдещите студенти могат да формират своя избор. Системата непрекъснато се развива и надгражда, включвайки в себе си нови компоненти. Така че имаме една доста обективна картина за това в каква насока върви и какви проблеми среща висшето ни образование“.
Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните от Рейтинговата система на висшите училища за 2026 г.
Министърът подчерта, че все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование получават бърза реализация на пазара на труда и то в сфери, в които са завършили образованието си. Другата добра новина, според него е, че все по-добре се реализират хората, които надграждат бакалавърската си степен с магистърска.
„Живеем в динамично време, промените са бързи. Специалистите трябва да следят всички тези промени и да надграждат своите знания и умения, за да конкурентноспособни и полезна за икономиката и в публичния живот на страната“, каза още министър Вълчев.
„Тазгодишното издание на рейтинговата система утвърждава три относително трайни положителни тенденции, които са свързани от една страна с подобряването на реализацията на завършилите на пазара на труда. От друга страна те са свързани с подобрената конкурентоспособност на висшето образование в по-широк европейски и международен план, както и подобряването на количеството и качеството на научната дейност в българските висши училища“, каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество – София“.
Той подчерта, че доходите в някои професионални направления се увеличават много по-бързо, отколкото други. „През последните 5 години, това е периодът след началото на войната на Русия срещу Украйна, с най-бърз темп нарастват доходите на завършилите професионална направление „Военно дело“, като там увеличението на този период е 280%. На следващо място са завършилите направление „Национална сигурност“, като при тях увеличението е над 150%. При професионална направления „Математика“, „Информатика“ и „Компютърни технологии“ имаме най-слабо увеличение на доходите през този период“, каза Стойчев, цитирайки данни от Рейтинговата система.
Увеличава с делът на завършилите, които се реализират българския пазар. Делът на висшистите, които не се реализират в България през последното десетилетие спада двукратно от близо 25% до 12-13% в момента. Средният осигурителен доход на висшистите н България за последното десетилетие се увеличава трикратно и в момента е малко над 1600 евро.
Броят на чуждестранните студенти в българските висши училища през последните 10 години се удвоява и в момента достига близо 9%, която е сравнимо със средното ниво за ЕС.
„България обаче продължава да бъде нетен износител на студенти. Т.е. българските студенти в чужбина са повече от чуждестранните студенти в България. За да се постигне паритет между тези две групи, би трябвало от сегашните 9% дял на чуждестранните студенти е в България да се увеличи поне на 11%“, каза Георги Стойчев.
Той се спря и върху структурата на българското висше образование. Според цитираните данни тя се отличава с висока степен на фрагментация. „В страната има 51 акредитирани висши училища. Обаче около 50% от всички действащи студенти се обучават в осемте най-големи университета, а другите 50% – в останалите 43 висши училища. В страната има три висши училища, в които се обучават по-малко от 100 студента. Тази фрагментация се отразява и върху класациите по професионални направления“, заяви още Стойчев.
Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2026 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество – София“ и Сирма Груп.
