Националната карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) е разработена, приета и се актуализира в съответствие със Закона за висшето образование. Картата се актуализира ежегодно с решение на Министерския съвет. Тя съдържа актуална информация за съответствието на съществуващата профилна и териториална структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. НКВОРБ за 2025 година е приета с решение на МС от 9 април 2026 година. Електронната версия на НКВОРБ за 2025 г. е публикувана на rsvu.mon.bg/#/map
В актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в България продължават да съществуват различни по своя характер и дълбочина дисбаланси, включително по отношение на търсенето и предлагането на образователни услуги и реализацията на завършилите на пазара на труда. Това става ясно от Национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) за 2025 година.
Картата съдържа информация за актуалното състояние на висшето образование в страната и категоризира различните професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от интереса на кандидат-студентите и реализацията на завършилите на пазара на труда, включително на регионално ниво и определя насоките на националните политики спрямо тях.
Местата за обучение на студенти във висшите училища са над два пъти повече от броя на студентите през учебната 2024/2025 година, но две поредни година се отбелязва намаление
Броят на местата за обучение на студенти в българските висши училища е над два пъти по-голям от броя на действащите студенти. Общият капацитет за обучение на студенти, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) през 2025 година е 409 345 места спрямо 418 104 през предходната година и 419 159 студенти през 2023 г. Тенденцията на постоянно увеличение на капацитета се пречупи и вече втора поредна година се отчита намаление на капацитета. Спадът се ускорява от 0.3% през 2024 г. до 2% през 2025 г.
Броят на действащите студенти представлява едва 46.6% от определения от НАОА капацитет при 43.7% през 2024 година и 42.9% през 2023 година. Неизползваният капацитет е неравномерно разпределен по професионални направления. В общо 12 професионални направления и 7 специалности от регулираните професии се използват под 30% от наличния капацитет. От тези 12 професионални направления почти всички са приоритетни, а две са сред направленията с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда.
В най-висока степен се използва капацитетът в някои от здравните направления (вкл. ПН „Медицина“, ПН „Дентална медицина“ и някои регулирани професии от ПН „Здравни грижи“), както и ПН „Педагогика“, ПН „Теория и управление на образованието“, ПН „Изобразително изкуство“ и ПН „Театрално и филмово изкуство“.
В 10 висши училища се наблюдава превишаване на утвърдения капацитет в отделни направления, като в седем случая превишението е над 10%. В повечето случаи става въпрос за краткотрайни отклонения, но в три случая превишението продължава три поредни години. По-разпространен е обратният случай, на слаба запълняемост на капацитета по професионални направления във ВУ – в над 90 случая (в 33 ВУ) се наблюдава запълняемост под 25%, като в повечето случаи това продължава три поредни години.
Броят на регистрираните действащи студенти през пролетта на учебната 2024/2025 година е 190 650, от които 16 532 (8.67%) са чуждестранни граждани.
Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези осем направления се обучават над половината действащи студенти в национален мащаб. В останалите 44 направления се обучават общо по-малко от половината студенти в страната.
Държавна поръчка се увеличава, но значителна част остава незаета през учебната 2024-2025г.
Утвърденият брой на приеманите за обучение студенти държавна поръчка в държавните висши училища за учебната 2024/2025 година е 43 166 студенти спрямо 42 629 студенти през 2023/2024 и 40 357 през 2021/2022 г. Новоприетите студенти държавна поръчка са 39 519 спрямо 37 722 през 2023/2024 и 37 383 през 2021/2022 г., т.е. запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка средно за всички направления е 92% през учебната 2024/2025 година спрямо 87-88% през предходните две години и 93% преди три години.
Различия в структурата на студентите по пол
Жените преобладават като дял от общия брой студенти – близо 57% от студентите са жени спрямо приблизително 43% мъже. В няколко професионални направления действащите студенти са почти изцяло жени – особено в „Педагогика“ – 95%, „Теория и управление на образованието“ – 90%, „Здравни грижи“ – 87%, Социални дейности“ – 83%, и „Психология“ – 82%. Мъжете имат над 80% дял в „Електротехника, електроника и автоматика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Машинно инженерство“.
В регулираната специалност „Акушерка“ жените са 99%, в „Медицинска сестра“ – 96%, в „Управление на здравните грижи“ – 94%, а в „Медицински лаборант“ – 92%, докато мъжете са над 90% от студентите в три регулирани специалности от „Транспорт, корабоплаване и авиация“: „Електрообзавеждане на кораба“, „Корабни машини и механизми“ и „Корабоводене“. Жените преобладават в шест от осемте най-масови професионални направления – изключение са „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“.
Чуждестранните студенти се увеличават, но са концентрирани само в няколко професионални направления
Делът на студентите чужди граждани се увеличава през последните години и достига 16 532, или 8.67% от действащите студенти в страната през учебната 2024/2025 година. Чуждестранните студенти обаче са концентрирани в относително малък брой професионални направления. Над половината от всички чуждестранни студенти в страната се обучават само в две професионални направления – „Медицина“ и „Дентална медицина“.
„Медицина“ е единственото професионално направление в България, в което студентите чужди граждани преобладават – 58.6% са чуждестранните студенти спрямо 41.4% български. В ПН „Дентална медицина“ чуждестранните студенти са 47.8%, във „Ветеринарна медицина“ – 32.5%, а във „Фармация“ – 15.9%. Студентите чужди граждани представляват над 10% от действащите студенти в ПН „Туризъм“, „Транспорт, корабоплаване и авиация“, „Музикално и танцово изкуство“ и „Теория и управление на образованието“.
По данни на Евростат средният дял на чуждестранните студенти в страните – членки на ЕС, се увеличава от 7.2% през 2015 г. на 8.4% през 2023 г. Данните на Евростат за България показват много по-бързо увеличение – от 4.2% през 2015 г. до 8.7% през 2023 г., като България вече леко надминава средното ниво в Европейския съюз. На Балканите България е сред водещите по дял на чуждестранните студенти след Северна Македония с 10.6% чуждестранни студенти и пред Румъния – 6.7%, Сърбия – 4.6%, Турция – 4.3%, Хърватия – 3.7%, Гърция – 3%, Албания – 1.7%. Все пак много европейски държави имат по-висок дял на чуждестранните студенти от България, включително Германия – 12.7%, Чехия – 16.6%, Австрия – 20%, Кипър – 22.3%, Люксембург 52.3%.
Чуждестранните студенти в България идват от над 120 държави, но почти 90% са от Европа, а близо половината чуждестранни студенти са от три страни – Гърция, Великобритания и Германия. За разлика от България средно в Европейския съюз повече от половината чуждестранни студенти идват от други континенти – основно Азия, Африка и Южна Америка.
Значителен брой български граждани следват в чужбина. По данни от Евростат за 2023 г. над 9 800 български граждани учат в други страни от Европейския съюз – най-вече в Германия и в Австрия. Но за последните няколко години в Евростат липсват данни за Нидерландия, която е друга предпочитана дестинация за българските студенти. Според данни от Nuffic , българските студенти в Нидерландия достигат близо 5 400 през 2023 г. и доближават 5 500 през 2024 г. Включвайки Нидерландия, общият брой български студенти в ЕС надхвърля 15 000. В страни извън ЕС по-значим брой български студенти има във Великобритания и Турция, както и в САЩ. Като цяло броят на българските студенти, следващи в чужбина, надхвърля 20 000.
Регионални дисбаланси в структура на висшето образование.
Най-много висши училища (27) извършват дейност в Югозападния район (вкл. София), а най-малко висши училища и техни филиали има в Северозападния район, където са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали.
Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район (вкл. София) – 50, в други четири района те са между 31 и 45, докато най-малко професионални направления са представени в Северозападния район – 15.
Разпределение на професионалните направления и висшите училища (вкл. филиали) по райони
Студентите са разпределени по райони по същия модел, както професионалните направления и висшите училища. В района с най-много висши училища и професионални направления – Югозападния – се обучават и най-много студенти (46.6% от всички студенти в България). Следват Южният централен район с 17.8%, Североизточният и Северният централен с 14.4 и 11.7% съответно, а с най-малък дял студенти са Югоизточният с 7% и Северозападният с 2.7%. В последните два района делът на студентите е значително по-нисък от дела на населението, особено в Северозападния район.
Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите. За период от 5 години са завършили 196 178 студенти. От тях над 45% са завършили в Югозападния район, 17.6% – в Южния централен район, 14.7% – в Североизточния район, 14.2% – в Северния централен район, 6.7% – в Югоизточния регион, и 1.9% – в Северозападния.
Като цяло разпределението на завършилите според района, в който се намира работното им място, следва подобен модел, макар и с някои различия. В Северния централен район делът на реализиращите се в района е далеч по-нисък от дела на завършилите. Обратно, в Северозападния район работят 6.7% от завършилите, но висши училища в района са завършили само 2% от всички завършили в страната. Положението е подобно и в Югоизточния район, макар и не с такава драстична разлика.
Новото регионално деление ще намали регионалните дисбаланси
Наблюдаваните текущи регионални различия са ясно изразени, но въпреки това не бива да се абсолютизират, защото разстоянията в България са сравнително малки, а кандидат-студентите и студентите са мобилни. В допълнение, досегашното регионално деление в България вече не отговаря на минималните изисквания на Евростат. С Решение на Министерския съвет от 26 март 2025 г. предостави мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори с Евростат за промяна в обхвата на районите за планиране (регионите от ниво 2) в Република България. Предвижда се сегашните шест региона да се трансформират в четири, което ще промени и регионалната структура на НКВОРБ.
В Решението на Министерския съвет се залага обособяване на четири региона:
1. Северен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;
2. Източен, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;
3. Южен, включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали;
4. Столичен, включващ област София (столица).
В следващата таблица са изчислени регионалните показатели от НКВОРБ за 2025 г. за регионите от новото регионално деление с четири региона. Както се вижда от данните, регионалните различия между новите региони са значително по-малки. Докато при сегашните региони различията между отделните региони и средното ниво за България достигат 3-4 пъти, то при новото деление различията са в рамките на около 50% по индикатора „Брой ученици на един студент“ и под 10% по индикатора „Брой наети на един студент“.
Броят на студентите ще намалява в дългосрочен план, въпреки краткосрочната тенденция на растеж
Броят на действащите студенти български граждани намаля значително през последните години – от около 183 хил. през учебната 2019/2020 година до 174 хил. през учебната 2024/2025 година. Въпреки дългосрочната тенденция за спад в броя на българските студенти, през последните две учебни години се отчита увеличаването им заедно с ръст и в броя на новоприетите студенти. Обаче приемът неизбежно ще се сблъска с демографските реалности, което прави нереалистични очакванията за устойчив растеж на броя на студентите български граждани.
Демографската ситуация ще започне скоро да оказва своето влияние в негативна посока. За момента ситуацията е все още сравнително благоприятна, тъй като броят на ражданията се увеличи в периода 2002 – 2009 г., съответно през следващите 2 – 3 години броят на младежите, навършващи обичайната възраст за висше образование, ще нараства. В по-дългосрочен план обаче демографията ще влияе негативно на броя на студентите, тъй като броят на ражданията след 2009 г. постепенно намалява. Кумулативно годишният брой раждания в България бележи спад с близо 34% от 2009 до 2024 г. Съответно в дългосрочен план значително ще намалее и броят на кандидат-студентите.
Тенденцията на фрагментация на висшето образование се пречупи и се наблюдава плавна консолидация
През 2009 г. в България имаше 50 акредитирани висши училища, но за едно десетилетие броят им се увеличи до 52 заради откриването на Европейския политехнически университет – Перник (2010 г.) и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия (2019 г.). През 2023 г. броят на акредитираните висши училища намаля от 52 на 51, тъй като изтече акредитацията на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт – Пловдив (ЕВУИМ). На 18 септември 2024 г. Народното събрание прие Решение за закриване на ЕВУИМ.
Процесът на консолидация тече плавно през последното десетилетие. Така например през учебната 2014/2015 година в най-големите пет университета (според броя на действащите студенти) се обучават 32.9% от всички студенти, като този процент расте всяка година и достига около 38% в последните три учебни години. Подобна тенденция се наблюдава и при най-големите десет висши училища, макар и с по-бавен темп (увеличение от 53.2% през учебната 2014/2015 година до 56.3% през учебната 2024/2025 година).
Различия в реализацията на завършилите на пазара на труда по ПН и СРП
В България се наблюдава относително продължителна тенденция за подобряване на показателите за реализация на завършилите на пазара на труда, включително:
- Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличи от 47% през 2015 г. до близо 51% през 2020 г. и до 61% през 2025 г.
- Делът на завършилите, които имат принос към осигурителната система, се увеличи от близо 76% през 2013 г. до близо 81% през 2020 г. и до 86% през 2025 г.
- Средният осигурителен доход на завършилите се увеличи от 868 лв. през 2013 г. до 1373 лв. през 2020 г. и до 2383 лв. през 2025 г.
- Безработицата сред завършилите намаля от 4.15% през 2013 г. до 2.79% през 2020 г. и до 2.2% през 2025 г.
Тази по-добра реализация на завършилите на пазара на труда съвпадна както с период на общо подобрение на показателите на българската икономика в условията на членство в ЕС, така и с процеси на намаляване на броя на студентите и завършилите и на преструктуриране на разпределението на студентите по професионални направления в рамките на системата на висшето образование в страната, целящи подобряване на връзката на висшето образование с пазара на труда. Пандемията не успя да прекъсне тенденцията на подобрение освен при безработицата, където се отчете влошаване, но само временно.
Като цяло безработицата сред завършилите през предходния 5-годишен период висши училища в България български граждани е сравнително ниска, като различията между отделните професионални направления са относително малки. Най-ниска безработица сред завършилите се отчита в ПН „Военно дело“, където показателят е приблизително 0%, следват ПН „Медицина“, „Фармация“, „Металургия“, „Дентална медицина“, – под 1%. В другата крайност е ПН „Социални дейности“ с безработица от 3.88%, следвано от „Туризъм“, „Психология“, „Педагогика“ и „Науки за земята“ с по около 3%. Тези различия са значими, но сравнително умерени и като цяло безработицата при наскоро завършилите от всички професионални направления е по-ниска от средната общо за страната през съответния период.
Много по-значителни са различията в заетостта, измерени през индикатора „Принос към осигурителната система“, показващ дела на осигурените в страната сред завършилите през предходния 5-годишен период висши училища в България български граждани. В професионалното направление „Теория и управление на образованието“ над 96% от завършилите висше образование са социално осигурени в страната, като подобни нива на почти пълна заетост в страната се наблюдават и при регулираните професии „Геодезия ИГКК“, „Транспортно строителство“ и „Управление на здравните грижи“. С принос към осигурителната система под 75% се отличават само завършилите професионалните направления „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (вероятно защото значителна част от завършилите работят извън страната) и „Изобразително изкуство“.
Най-големи са различията между професионалните направления по индикатора „Приложение на придобито висше образование и реализация по призвание“, който измерва дела на завършилите, които работят на длъжност, за която се изисква висше образование. Най-висок дял по този индикатор се наблюдава при завършилите ПН „Военно дело“ – 99%. При ПН „Медицина“ и „Теория и управление на образованието“ работещите на позиция, изискваща висше образование, или на позиция по призвание са близо 95%, следвани от завършилите „Дентална медицина“ – 91%, и „Фармация“ – 88%. В другата крайност е ПН „Туризъм“, където делът на реализиращите се на подобни позиции е 25%, а около 30% са реализиращите се на подобни позиции сред завършилите „Изобразително изкуство“ и „Хранителни технологии“.
Данните за реализацията на завършилите на пазара на труда могат да служат като ориентир за реалното търсене на специалисти с висше образование от работодателите и за степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.
Категории професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища
За целите на НКВОРБ се приема, че колкото е по-висока степента на търсене на висше образование от кандидат-студентите спрямо предлагането в рамките на съществуващата структура на висшето образование по професионални направления и регулирани специалности, както и колкото е по-висока степента на реализация на завършилите, толкова е по-висока степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.
На базата на това разбиране и чрез използването на набор от обективни индикатори НКВОРБ разделя професионалните направления, специалностите от регулираните професии и висшите училища в четири групи според интереса към тях от кандидат-студентите и степента на реализация на завършилите.
През 2025 година в първа група на професионалните направления, при които се наблюдава както най-висока степен на търсене от кандидат студентите, така и най-висока степен на реализация на завършилите на пазара на труда попадат 12 направления, в които се обучават 32% от студентите в страната.
Във втора група, при която се наблюдава висока степен на реализация на завършилите, но ниска степен на търсене от кандидат-студентите попадат 8 професионални направления, които се обучават 12% от действащите студенти в страната.
Трета група се отличава с висока степен на търсене от страна на кандидат студентите, но с относително по-ниска степен на реализация на завършилите на пазара на труда. В тази група попадат общо 11 професионални направления, в които се обучават 35% от действащите студенти.
В група 4, при която едновременно се наблюдава относително по-ниска степен на реализация на завършилите и по-ниска степен на търсене от кандидат-студентите влизат 20 направления, в които се обучават 21% от студентите в страната.
През 2025 г. регионите за планиране с най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование са Северозападният и Югоизточният. Това са региони от тип А, т.е. региони с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в региона и с висок брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в региона. В същото време, трябва да се отчете, че промяната в регионалното деление на страната ще промени класификацията на регионите в следващото издание на картата.
За НКВОРБ
Според Закона за висшето образование Министерският съвет приема и актуализира ежегодно Национална карта на висшето образование в Република България, която определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. За първи път Националната карта на висшето образование в Република България е приета с Решение на Министерски съвет № 538 от 22 юли 2021 година и оттогава се актуализира ежегодно.
Информацията от картата се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително по отношение на разкриването на нови висши училища, факултети, филиали или други звена. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на пазара на труда.
Актуализацията и обработката на данните за целите на НКВОРБ за 2025 година, както и създаването на електронна национална карта са осъществени от консорциум, воден от Институт „Отворено общество – София“ с участието на Сирма Груп по поръчка на МОН.
