Мнозинството от работодателите в България определят висшето образование като важно за успешната професионална реализация (86%) и не очакват изкуствият интелект да замени кадрите с висше образование на пазара на труда (81%). Практическите умения на новозавършилите висшисти обаче продължават да се възприемат като техният най-сериозен дефицит. Това показва нов анализ на данни от две поредни социологически проучвания сред работодатели (2024 и 2025 г.), изготвен от Институт „Отворено общество – София“ в рамките на подготовката на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ).
Изследването предоставя информация за това от какво има нужда бизнесът, как оценява младите кадри и какво мисли за ролята на изкуствения интелект на работното място.
Практическите умения – най-слабото място
Работодателите оценяват уменията на новоназначените висшисти по скала от 0 до 10. Най-високо – за поредна година – са оценени чуждоезиковите умения (6.2), следвани от групата на професионалните умения: теоретични знания, логическо мислене, работа с текст и данни, боравене с апаратура и софтуер (между 5.3 и 5.5).
В дъното на класацията, трайно остават практическите умения с едва 3.4 точки. Близо до тях се нареждат и аналитичните способности – излагане на аргументи и задълбочаване в проблем (съответно 4.4 и 4.2).
„Новозавършилите висшисти се справят задоволително с чуждите езици и до известна степен владеят необходимия набор от професионални умения, но най-големият проблем остава липсата на практически опит, който явно не успяват да придобият в достатъчна степен по време на следването си“, коментира д-р Петя Брайнова, автор на анализа.
Изкуственият интелект на работното място
Мнозинството от работодателите не вярват, че изкуственият интелект може да замени техните служители. Отношението обаче се различава в зависимост от образователното ниво на кадрите: Почти една трета от работодателите смятат, че служителите без висше образование попадат в рискова група, заменима от AI, докато за висшистите този дял е около една пета.
Като най-уязвима група на пазара на труда се очертават хората със средно образование. За тях най-голям дял от анкетираните работодатели смятат, че са заменими от AI (32%) и най-малък дял отговарят, че AI не може да ги замени или би ги заменил само по изключение (68%). За сравнение едва 19% от работодателите смятат, че хората с висше образование могат да бъдат заменени от AI на пазара на труда, докато 81% са на мнение, че това не е възможно или ако се случи, това би станало само по изключение. Относно хората с основно образование 25% от работодателите смятат, че те са заменими от AI, докато 72% смятат, че няма подобна възможност или това би се случила само по изключение.
Какви кадри търси бизнесът?
Изследването показва, че 81% от работодателите, които наемат висшисти, предлагат работа и на новозавършили.
Най-голям дял от анкетираните работодатели споделят, че наемат новозавършили специалисти от професионалните направления:
- Икономика
- Електротехника, електроника и автоматика
- Администрация и управление
- Информатика и компютърни науки
- Педагогика
- Архитектура, строителство и геодезия
- Машинно инженерство
За успешна реализация на пазара на труда работодателите най-често препоръчват на младежите да учат „Информатика и компютърни науки“, „Медицина“, както и горепосочените направления – всички те са сред масовите професионални направления в българското висше образование с по над 3 000 действащи студенти всяко от тях.
Четири професионални групи се открояват като особено отворени за наемане на новозавършили кадри без опит: металурзи и машиностроители, медицински и здравни работници, административни служители, както и техници.
Как работодателите намират кадри?
За поредна година най-голям дял от анкетираните работодатели споделят, че когато имат нужда от кадри с висше образование най-често наемат хора, които вече познават или са им препоръчани от познат (54%). На следващо място като метод за наемане на кадри работодателите използават обяви в специализирани сайтове за набиране на персонал (49%). Около 17% от работодателите споделят, че намират персонал чрез обяви в социалните мрежи или чрез бюрата по труда. Едва 7% съобщават, че се свързват с кариерен център в даден университет.
Изводи и препоръки
Изследването подчертава, че макар висшето образование да запазва своята висока стойност за успешна реализация на пазара на труда, разминаването между академичната подготовка на новозавършилите и реалните нужди на пазара на труда остава значително.
„Включването на повече практически обучения, стажове и партньорства между висшите училища и бизнеса може да улесни прехода от образование към заетост и да повиши конкурентоспособността на младите специалисти в страната.“, казва д-р Петя Брайновя, автор на анализа.
За изследването
Анализът е изготвен от д-р Петя Брайнова, Институт „Отворено общество – София“, въз основа на данни от социологически проучвания сред работодатели, проведени при подготовката на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ) за 2024 и 2025 г. Изследванията на терен са проведени през май-юни 2024 година и юни-юли 2025 година. Във всяка от вълните чрез онлайн анкета са анкетирани по над 1000 работодатели. Данните са претеглени по географски области и икономически сектори.
Пълният текст на изследването може да намерите тук.
Рейтинговата система на висшите училища за 2025 година e актуализирана от екип на консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс по поръчка на МОН.
