В актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в България продължават да съществуват различни по своя характер и дълбочина дисбаланси, включително по отношение на търсенето и предлагането на образователни услуги и реализацията на завършилите на пазара на труда. Това става ясно от приетата от Министерския съвет Национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) за 2022 година.
Картата и приложенията към нея представляват обемен документ от над 700 страници, в който се съдържа информация за актуалното състояние на висшето образование в страната. Тя категоризира различните професионални направления, регулирани специалности и висши училища в зависимост от интереса на кандидат-студентите към тях и реализацията на завършилите, включително на регионално ниво и определя насоките на националните политики към тях.
„Картата прави публично достояние огромно количество информация за състоянието на висшето образование в страната. Тя е инструмент за прозрачност и заедно с Рейтинговата система на висшите училища създава предпоставки за формулирането и провеждането на основани на доказателства публични политики в тази важна обществена сфера“, коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество – София“.
Изданието на НКВОРБ за 2022 година показва, че съществуващите в българското висше образование дисбаланси остават, а някои от тях дори се задълбочават.
Местата за обучение на студенти в българските висши училища са над два пъти повече от броя на действащите студенти и продължават да се увеличават.
Броят на местата за обучение на студенти в българските висши училища е двойно по-голям от броя на действащите студенти. Общият капацитет за обучение на студенти, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) е 415 472 места и отбелязва нарастване спрямо година по-рано, когато е бил 407 616. През пролетта на 2022 година броят на действащите студенти в страната представлява 48% от определения от НАОА капацитет при 53% през предходната година.
Неизползваният капацитет е неравномерно разпределен по професионални направления и специалности от регулираните професии. В общо 32 професионални направления броят на действащите студенти представлява под 50% от определения капацитет при 29 направления с подобни показатели през предходната година. В същото време броят на действащите студенти е над 70% от определения капацитет само в 8 професионални направления, като при четири от тях той надхвърли 90% – това са направленията „Медицина“, „Стоматология“, „Театрално и филмово изкуство“ и „Педагогика“.
Броят на действащите студенти през пролетта на 2022 година е 200 781, от които в държавни висши училища (ВУ) се обучават 174 832 (87.1%), а в частни ВУ – 25 949 (12.9%). Действащите студенти – български граждани, са 184 256, което представлява близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните студенти са 16 525 и представляват малко над 8% от действащите студенти в страната.
Утвърденият брой места за обучение на студенти държавна поръчка в държавните висши училища не се запълва в редица приоритетни професионални направления
Утвърденият брой на приеманите за обучение студенти държавна поръчка в държавните висши училища за учебната 2021/2022 година е 46 642 спрямо 44 314 през предходната учебна година, като новоприетите студенти държавна поръчка са 43 418 спрямо 42 507 през предходната година, т.е. запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка е около 93% спрямо 96% през предходната учебна година. Данните дават основание да се направи извод, че като цяло към определения от държавата субсидиран прием продължава да съществува силен, макар и намаляващ интерес като в редица професионални направления приемът по държавна поръчка е запълнен практически изцяло. В 19 професионални направления обаче са запълнени под 90% от местата държавна поръчка, като 18 от тези 19 направления са определени за приоритетни. Сред тях са „Химически науки“ и „Математика“, при които се запълват едва 62 – 63% от утвърдените бройки държавна поръчка, следвани от „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 67%, „Биотехнологии“ – 73%, и „Машинно инженерство“ – 76%.
Над половината студенти се обучават в 8 от съществуващите 52 професионални направления в страната
Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Педагогика на обучението по …“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези осем направления се обучават над половината от действащи студенти в национален мащаб. В останалите 44 направления се обучават по-малко от половината от студентите в страната.
Съществува известна връзка между броя на студентите в направление и броя на висшите училища, които извършват обучение в съответното направление – съответно като цяло по-масовите направления се преподават в повече висши училища. Наблюдават се обаче и съществени различия. Например в направление „Медицина“ и направление „Администрация и управления“ броят на действащите студенти е сходен, но „Медицина“ се предлага в 7 висши училища, докато „Администрация и управления“ – в 26.
Дисбаланси в структурата на студентите по пол
Жените превъзхождат мъжете като дял в общия брой студенти – 114 хиляди (близо 57%) са жени спрямо малко над 86 хиляди мъже (приблизително 43%). В няколко професионални направления действащите студенти са почти изцяло жени – особено в „Педагогика“ – 96%, „Теория и управление на образованието“ – 89%, „Здравни грижи“ – 86%, „Химически науки“, „Социални дейности“ и „Психология“ – всяко по 81%. Мъжете имат над 80% дял в „Металургия“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“ и „Машинно инженерство“.
Чуждестранните студенти се увеличават, но са концентрирани само в няколко професионални направления
Делът на чуждестранните студенти се увеличава през последните години и достига 8.2% от действащите студенти в страната през учебната 2021/2022 година.
По данни на Евростат средният дял на чуждестранните студенти в страните членки на ЕС, се увеличава от 5.8% през 2013 г. на 7.7% през 2018 г., след което леко спада до 7.1% през 2019 г. Данните за България показват по-бързо увеличение – от 4.1% през 2013 г. до 7.8% през 2020 г., като от 2019 г. за първи път България има по-висок дял на чуждестранните студенти от средното ниво в Европейския съюз.
По данни от Евростат България е първенец в ЕС по концентрация на чуждестранни студенти в областта на здравеопазването и социалните услуги (58%) спрямо всички чуждестранни студенти в българските висши училища през 2018 г. Този дял средно за Европейския съюз е 13.4%, но има още няколко страни от региона с подобен на българския дял – Румъния и Словакия също имат около 50% концентрация на чуждестранни студенти в областта на здравеопазването и социалните услуги. В Унгария и Латвия делът също е висок – около 30%.
По данните в НКВОРБ за 2022 година над половината (56.3%) от всички чуждестранни студенти в България се обучават в само две професионални направления – „Медицина“ и „Стоматология“.
„Медицина“ е единственото професионално направление в страната, в което студентите чужди граждани преобладават – 58.5% са чуждестранните студенти спрямо 41.5% български. В „Стоматология“ чуждестранните студенти са 44.8%, а във „Ветеринарна медицина“ са 31.3%. Студентите чужди граждани представляват над 10% от действащите студенти в направленията „Фармация“, „Музикално и танцово изкуство“, „Теория и управление на образованието“ и „Транспорт, корабоплаване и авиация“.
От всичките 184 256 студенти български граждани 1230 са завършили средно образование извън страната, което представлява дял от 0.7%.
Регионални дисбаланси в структура на висшето образование.
Най-много висши училища (28) извършват дейност в Югозападния район (вкл. София), а най-малко висши училища и техни филиали са представени в Северозападния район, където са базирани само две висши училища, а други три действат чрез филиали.
Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район (вкл. София) – 50, докато най-малко професионални направления са достъпни в Северозападния район – 13.
В района с най-много висши училища и професионални направления – Югозападния – се обучават и най-много студенти (46.5% от всички студенти в България). Следва Южният централен район с 18.9%, Североизточният и Северният централен с 14.1% и 11.5% съответно, а с най-малък дял студенти са Югоизточният с 6.4% и Северозападният с 2.5%.
Действащите студенти български граждани са разпределени неравномерно по райони, като най-малко са студентите в Северозападния район – под 4 хиляди, а най-много са в Югозападния – над 85 хиляди, т.е. разликата между двата района е над 20 пъти. Съвсем различно е съотношението между студентите, завършили средно образование в двата района – разликата там е по-малко от три пъти (над 58 хиляди студенти, завършили средно образование в Югозападния район, спрямо 20 хиляди студенти, завършили средно образование в Северозападния район).
Ако разгледаме съотношението между студентите, които се обучават в района, и студентите, които са завършили средно образование в района, то е най-високо в Югозападния район – 1.5 (т.е. повече студенти учат в този район, отколкото студенти са завършили средно образование в него). На другата крайност е Северозападният район, в който съотношението е едва 0.2 – там са завършили средното си образование близо 20 хиляди от действащите студенти в страната, но под 4 хиляди студенти български граждани учат в този район. С други думи, огромното мнозинство от студентите от Северозападния район са принудени да следват висше образование в други райони на страната.
Студентите, завършили средно образование в Северозападния район, най-често избират да учат „Икономика“, но това професионално направление не се преподава в района, т.е. те трябва да следват висше образование в друг район на страната. Следващото най-популярно направление за студентите от Северозападния район е „Педагогика“ (то е достъпно в района, макар и с малък брой места), но третото най-популярно направление – „Администрация и управление“ – също не е достъпно в района. С други думи, две от трите най-популярни професионални направления за студентите от Северозападния район не са достъпни в района. Няма друг район с такова разминаване между търсене и предлагане на висше образование като Северозападния район.
„Най-бедният район на практика е най-голям нетен донор на студенти в страната. Това е и една от причините за обезлюдяването му. Много млади хора напускат Северозападния район не само поради икономически причини, но и заради ограниченото предлагане на възможности за придобиване на висше образование в него.“, коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество – София“
Според актуализираната Национална карта на висшето образование наблюдаваните текущи регионални различия са ясно изразени, но въпреки това не бива да се абсолютизират. Първо, разстоянията в България са сравнително малки, а кандидат-студентите и студентите са мобилни – съответно достъпът до висше образование не е силно възпрепятстван. Второ, Северозападният район, в който се наблюдават най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование, граничи с най-големия център на висше образования в България – София. Не на последно място, регионалното деление в България вече не отговаря на минималните изисквания на Евростат – два района (Северозападният и Северният централен) не отговарят на изискванията за минимален брой жители още преди преброяването на населението от 2021 г. Официално публично обсъждане за прерайониране започна през 2018 г., но през 2019 г. по изключение беше постигнато съгласие с Евростат за запазване на сегашните райони до 2027 г. Рано или късно обаче те ще трябва да бъдат променени и вероятно окрупнени.
Броят на студентите се стабилизира, но се очаква отново да тръгне надолу след 2028 година
Броят на действащите студенти български граждани намаля значително през последните години – от 203 964 през учебната 2016/2017 година до 184 256 през учебната 2021/2022 година, което представлява намаление с 10%. За последния 5-годишен период най-голям относителен спад, от около 40% и повече, е отчетен при студентите в три професионални направления – „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Животновъдство“ и „Туризъм“. В същото време значително увеличение на броя на студентите български граждани за последния 5-годишен период е отчетено при направленията „Теория и управление на образованието“ – 97%, „Материали и материалознание“ – 55%, „Педагогика на обучението по …“ – 49%, „Изобразително изкуство“ – 49%, и „Педагогика“ – 42%.
През следващият петгодишен период се очаква спадът в броя на студентите на национално ниво да бъде овладян и дори да се постигне леко увеличение, тъй като броят на ражданията се увеличава в периода 2002–2009 г., съответно през следващите 6 години броят на младежите, навършващи обичайната възраст за висше образование, ще нараства. В по-дългосрочен план обаче демографията би могла да влияе негативно на броя на студентите, тъй като броят на ражданията след 2009 г. постепенно намалява, като след 2014 г. всяка година броят на ражданията е по-нисък, отколкото през 2002 г. Това означава, че след около десетилетие при равни други условия броят на потенциалните студенти български граждани ще е по-нисък, отколкото е в момента, и ще намалява.
„През следващите 5-6 години българските висши училища ще могат да разчитат на еднократен демографски бонус, който поне временно ще стабилизира броя на студентите в страната на сегашните нива и дори може да видим леко увеличение. В края на настоящото десетилетие и в началото на следващото обаче системата на висшето образование ще бъде изправена пред нов спад в броя на студентите, който ще е по-дълбок от познатия до момента. Това означава, че следващият петгодишен период е най-подходящото време за реформи и за адаптиране на системата на висшето образование към предстоящия нов и продължителен период на спад в броя на студентите български граждани“, коментира Георги Стойчев.
Различия в реализацията на завършилите на пазара на труда по професионални направления.
В България се наблюдава относително продължителна тенденция за подобряване на показателите за реализация на завършилите на пазара на труда, включително:
- Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличава от 47% през 2015 г. до 54% през 2022 г.
- Делът на завършилите, които имат принос към осигурителната система, се увеличава от близо 76% през 2013 г. до близо 83% за 2022 г.
- Средният осигурителен доход на завършилите се увеличава от 868 лв. през 2013 г. до 1646 лв. през 2022 г.
- Безработицата сред завършилите намалява от над 4% през 2013 г. до малко над 2% през 2022 г.
Тази по-добра реализация на завършилите на пазара на труда съвпада както с период на общо подобрение на показателите на българската икономика в условията на членство в ЕС, така и с процеси на намаляване на броя на студентите и завършилите и на преструктуриране на разпределението на студентите по професионални направления в рамките на системата на висшето образование. Пандемията не успя да прекъсне тенденцията на подобрение освен при безработицата, където беше отчетено влошаване през 2021 година, но то беше само временно.
Като цяло безработицата сред завършилите през предходния 5-годишен период висши училища в България български граждани е сравнително ниска, като различията между отделните професионални направления са сравнително малки. Най-ниска безработица сред завършилите се отчита в направленията „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“ – под 1%. В другата крайност са направленията „Социални дейности“ с безработица от 3.7%, следвано от „Животновъдство“ с 3.4% и „Педагогика“, „Науки за земята“ и „Растениевъдство“ с 3%. Тези различия са сравнително умерени и безработицата при наскоро завършилите като цяло е по-ниска от средната общо за страната през съответния период.
Значително по-големи са различията между професионалните направления по индикатора „Приложение на придобито висше образование и реализация по призвание“, който измерва дела на завършилите, които работят на позиция, за която се изисква висше образование. При направление „Медицина“ работещите на подобна позиция са близо 95%, следвани от „Теория и управление на образованието“ – 94%, и „Фармация“ – почти 90%. В другата крайност е направление „Туризъм“, където делът на реализиращите се на позиции изискващи висше образование е едва 21%, а около и под 35% са реализиращите се на подобни позиции сред завършилите „Изобразително изкуство“, „Хранителни технологии“ и „Растениевъдство“. В общо 28 професионални направления този дял е под 50%.
Категории професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища
За целите на НКВОРБ се приема, че колкото е по-висока степента на търсене на висше образование от кандидат-студентите спрямо предлагането в рамките на съществуващата структура на висшето образование по професионарлни направления и регулирани специалности, както и колкото е по-висока степента на реализация на завършилите, толкова е по-висока степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.
На базата на това разбиране и чрез използването на набор от обективни индикатори НКВОРБ разделя професионалните направления, специалностите от регулираните професии и висшите училища в четири групи според интереса към тях от кандидат-студентите и степента на реализация на завършилите.
През 2022 година в първа група на прафесионалните направления, при които се наблюдава както най-висока степен на търсене от кандидат студентите, така и най-висока степен на реализация на завършилите на пазара на труда попадат 6 направления, в които се обучават 17% от студентите в страната. Това „Медицина“, „Фармация“, „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“, както и направленията „Информатика и компютърни науки“ и „Теория и управление на образованието“. Сред регулираните специалности, които се преподават в рамките на други професионални направления, в тази група попада и специалността „Архитектура“.
Във втора група, при която се наблюдава висока степен на реализация на завършилите, но ниска степен на търсене от кандидат-студентите попадат 12 професионални направления, в които се обучават 20% от действащите студенти в страната.
В трета група, която се отличава с висока степен на търсене от страна на кандидат студентите, но с относително по-ниска степен на реализация на завършилите на пазара на труда попадат 15 професионални направления, в които се обучават 46% от действащите студенти.
В група 4, при която едновременно се наблюдава относитолно по-ниска степен на реализация на завършилите и по-ниска степен на търсене от кандидат-студентите влизат 18 направления, в които се обучават 16% от студентите в страната.
През 2022 г. районите с най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование са Северозападният и Югоизточният. Според Националната карта на висшето образование това са райони от тип А, т.е. райони с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в региона и с висок брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в региона.
Югозападният район, в който попада и столицата, е район от тип Б, т.е. това е район с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в региона, но с нисък брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в региона.
Южният централен район е тип В, т.е. отличава се с относително по-нисък брой наети специалисти с висше образование на един студент в региона, но с висок брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в региона.
Североизточният и Северният централен район са определени като райони от тип Г, т.е. райони с нисък брой наети специалисти с висше образование на един студент в региона и с нисък брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в региона. Това показва, че в тези два района има относително най-висока степен на предлагане на възможности за придобиване на висше образование спрямо местния демографски и стопански потенциал за генериране на кандидат-студенти и работни места за специалисти с висше образование.
За НКВОРБ
Според Закона за висшето образование (ЗВО) Министерският съвет приема и актуализира ежегодно Национална карта на висшето образование в Република България, която определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. За първи път Националната карта на висшето образование в Република България е приета с Решение на Министерски съвет № 538 от 22 юли 2021 година и е актуализирана с решение на МС от 11.01.2022 година.
Информацията от картата се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително за определяне на приема в определени направления и специалности и разкриването на нови висши училища, факултети, филиали или други звена. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на пазара на труда.
Концепцията и първоначалният вариант на НКВОРБ през 2021 година, както и проектът на нейното актуализирано издание за 2022 година са разработени от екип на Институт „Отворено общество – София“ по поръчка на МОН.
