Нужни са допълнителни усилия за преодоляване на неравенствата в училищното образование, за да се осигурят по-добри шансове за достъп до висше образование на повече хора, включително от групите в неравностойно положение. Сред тези групи има огромен неизползван потенциал, който може да бъде отключен, ако бъдат преодолени продължаващите неравенства в българското общество.
Това каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество – София“ по време на церемонията за награждаване на най-добрите университети според класациите в изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2022 година. Церемонията се организира за 7-ма поредна година от в. „24 часа“. Рейтинговата система се подготвя и поддържа от Институт „Отворено общество“ – София в партньорство със Сирма Солюшънс по поръчка на МОН.
В церемонията участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, 11 министри на образованието от 1990 година насам, включително настоящият, 23-ма ректори на висши училища, както и представители на бизнеса.
По време на церемонията Георги Стойчев, който ръководи екипа, изготвящ Рейтинговата система, представи данни за състоянието на висшето образование. Той посочи, че през последното десетилетие във висшето образование са се оформили четири положителни тенденции, включително подобряването на реализацията на завършилите на пазара на труда, увеличаването на броя и качеството на международно разпознаваемите научни публикации на преподаватели от българските университети, нарастването на дела на чуждестранните студенти, както и нарастването на доверието на младите хора (18-29 години) към висшите училища.
Като основен проблем пред съществуващата структура на висшето образование в страната Георги Стойчев изтъкна продължаващия процес на фрагментация, свързан с разкриването на нови факултети и филиали без да се закриват стари, в резултат на което местата за обучение на студенти продължават да се увеличават при стагниращ брой на студентите и очакван нов дълбок и продължителен спад след 2030 година. Според Националната карта на висшето образование през 2022 година над половината от местата за обучение на студенти в страната остават незаети, но въпреки това разкриването на нови структури с допълнителен капацитет за обучение на студенти продължава.
В изказването си директорът на Институт „Отворено общество – София“ посочи, че за да се смекчи негативният ефект от задаващия се след 2030 година дълбок и продължителен спад в броя на българските студенти, висшите училища трябва да се опитат да овладеят процеса на фрагментация и да положат усилия за привличането както на повече чуждестранни студенти, така и на повече студенти от общностите в неравностойно положение в страната, които до момента остават изолирани от висшето образование. Според Георги Стойчев съществува неизползван потенциал за привличане на чуждестранни студенти от региони извън Европа. Той цитира данни, според които едва около 10% от чуждестранните студенти България са от региони извън Европа, докато за ЕС като цяло този дял е близо 60%. Той също така посочи, че общностите в неравностойно положение в страната представляват друг огромен неизползван потенциал, който може да бъде отключен, ако бъдат преодолени неравенствата, включително в системата на училищното образование. Според данни от последното преброяване на населението делът на висшистите сред ромите в България остава под 1%, докато сред българите този дял е над 29%.
Георги Стойчев каза още, че благодарение на инструменти като рейтинговата система в момента висшето образование е една от най-прозрачните публични сфери в България и една от малкото, при които се наблюдават последователни реформи, довели да обвързването на публичното финансиране с критерии за качество и постигнати резултати.
Бившият министър на образованието Красимир Вълчев допълни, че тези последователни политики в сферата на висшето образование нямаше да бъдат възможни без рейтинговата система, която е припозната като източник на надеждна информация от ректорите, висшите училища и потребителите. „Рейтинговата система се превърна в основен източник на познание за развитие на образователната система“ каза от своя страна министърът на образованието проф. Сашо Пено. Неговият предшественик на поста академик Николай Денков допълни, че в основата на положителните резултати във висшето образование стои приемствеността, която беше коментирана и от други участници във форума. Денков каза още, че срещу реформите винаги има съпротива, но е важно министрите и ректорите да намират подходящите формати, които да позволят на всички заинтересовани страни да изразят своето мнение.
По думите на вицепрезидента Илияна Йотова „рейтинговата система на университетите е най-важна в две направления. Тя е пътеводител за младите, за да изберат университет. Тя и е панорамна снимка за това, което е висшето образование в България. Това е цялостен анализ с практическо, но и стратегическо значение, тъй като чрез него трябва да се раждат добрите образователни стратегии занапред“.
„Рейтинговата система се разви постепенно и стана нещо наистина добро. Аз смятам, че и в международен мащаб – поне в Европа – няма друга толкова добра система“ заяви ректорът на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков.
Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи в 4 направления от общо 5 в класациите. Химикотехнологичният и металургичен университет и Американският университет в Благоевград имат по 3 първи места. Аграрният университет, Медицинският университет – Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация. В 11 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 4 професионални направления – от частни висши училища.
Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.
Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2022 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество – София“ и Сирма Солюшънс.
