Преодоляването на образователните неравенства може да доведе до значително увеличаване на броя на студентите в българските висши училища. Това заяви Георги Стойчев по време на среща на Съвета на ректорите, проведена на 16 март в Медицинския университет – Пловдив. В рамките на срещата, в която се включи и министърът на образованието проф. Сашо Пенов, директорът на Институт „Отворено общество“ – София цитира данни от последното преброяване на населението, според които делът на висшистите сред ромите остава под 1%, при самоопределящите се като турци той е 8%, докато сред българите е 29%. „Ако тези неравенства не съществуваха, броят на студентите в българските висши училища можеше да е с приблизително 20 000 повече, отколкото е в момента“, каза Стойчев и призова за допълнителни усилия за увеличаване на дела на учениците, които успешно се явяват на матура и с това си отварят пътя към участие във висшето образование.
Той напомни, че през последното десетилетие броят на студентите в България е намалял с приблизително една пета и че към момента е два пъти по-малък от броя на местата в университетите. Това изправя много висши училища пред въпроса откъде да намерят студенти. Според Стойчев висшите училища могат да привлекат повече студенти чрез разширяване на обхвата на висшето образование към групи в страната, които до момента са оставали изолирани от участие в него, както и чрез привличане на повече чуждестранни студенти, включително от райони извън Европа.
През последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвои и надхвърли 8%. По този показател България е достигнала средните нива на ЕС и е лидер на Балканите, но въпреки това продължава да бъде нетен донор на студенти, т.е. повече български студенти учат зад граница, отколкото е броят на чуждестранните студенти в страната. За да се постигне баланс между броя на едните и на другите, България трябва да се стреми към увеличаване на дела на чуждестранните студенти в българските висши училища до около 12% процента от общия брой на студентите в страната, каза Стойчев. За да се постигне подобна цел, ще е необходимо българските висши училища да се стремят към диверсифициране както на районите, от които привличат чуждестранни студенти, така и на направленията, които са привлекателни за подобни студенти.
Към момента едва 12% чуждестранните студенти в България идват от райони извън Европа, докато средно за страните в ЕС над половината от чуждестранните студенти идват от подобни райони, които като цяло се характеризират с нарастване на населението и увеличаване на потенциала да генерират бъдещи студенти. България обаче все още има ограничено участие на растящия глобален образователен пазар и остава силно зависима от процесите в Европа, която е изправена пред демографска стагнация.
Стойчев допълни, че в България се наблюдава висока концентрация на чуждестранни студенти в една единствена област – тази на здравеопазването, като в това отношение страната е лидер в ЕС. По данни на Евростат 58% от всички чуждестранни студенти в България са съсредоточени в направленията, свързани със здравеопазването, докато средно за ЕС в подобни направления се обучават едва 13% от чуждестранните студенти. В същото време България изостава в привличането на чуждестранни студенти в направленията, свързани с икономиката и администрацията, както и в инженерните и хуманитарните направления.
Според Георги Стойчев до края на настоящото десетилетие висшите училища ще получат еднократен „демографски бонус“, който може да доведе до увеличаване на броя на студентите с 5-7% заради по-големия брой родени в България в периода 2003-2009 година, на които през следващите 6 години им предстои да навършат пълнолетие и да преминат през системата на висшето образование. След това обаче при равни други условие се очаква нов по-дълбок и по-продължителен спад в броя на студентите. Това означава, че от началото на следващото десетилетие с още по-голяма острота висшите училища ще бъдат изправени пред избор или да се консолидират, или да търсят увеличаване на броя на студентите, които привличат от чужбина и/или от групи в страната, които до момента са били от губещата страна на образователните неравенства.