Рейтингът на висшите училища в България през последните години стана част от комплексната оценка за качеството на работата на университетите, която е много важна при тяхното финансиране. За следващата година над 61% от комплексната оценка за финансиране на висшите училища ще се формира от рейтинга. Това е крачка напред: българското висше образование да се оценява на базата на конкретни данни и анализи, насочени към установяване на качеството.
Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на данните от последното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Той допълни, че това е една от малкото сфери в страната, в която финансирането да се прави на база данни и оценка на качеството на резултатите.
Има три положителни тенденции, регистрирани н инструментите на Рейтинговата система, отбеляза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт Отворено общество – София. Най-напред, непрекъснато се подобрява връзката между висшето образование с пазара на труда. Почти всички индикатори, с които измерваме реализацията на завършилите през всяка следваща година показват рекордни стойности. Втората положителна тенденция е продължаващото увеличаване броя и влиянието на научните публикации в международните бази данни. Третата тенденция е продължаващото увеличава на дела на чуждестранните студенти в България. Същевременно Стойчев очерта и няколко негативни тенденции. Една от тях е следната: с изключение на направление „Военно дело“, няма нито един университет от Северна България, който да е лидер в класацията за някое от професионалните направления.
Рейтинговата система на висшите училища в България е достъпна на български и на английски в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2023 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ – София и Сирма Солюшънс.
