Водещите български висши училища бяха отличени с Академичните „Оскари“ 2025 на тържествена церемония в София миналата седмица. Наградите бяха връчени на университетите, заемащи първи места по професионални направления в Рейтинговата система на висшите училища в България, разработвана повече от 15 години от консорциум, ръководен от Институт „Отворено общество – София“.
Петнадесетото издание на Рейтинговата система сравни представянето на 51 акредитирани висши училища в 52 професионални направления чрез 52 индикатора – от качеството на обучението и научната дейност до реализацията на завършилите, нивата на доходите им и обратната връзка на студентите. През 2025 г. за първи път беше включен и индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията.
„Благодаря на консорциума, начело с „Отворено общество“, който изработи преди 15 г. първата рейтингова система, която получи признание в международен мащаб като една от най-добрите, с най-надеждни източници на информация“, каза министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев. Той акцентира върху значението на рейтинговата система за развитието на политики във висшето образование, включително за диференциране на финансирането и преструктуриране на приема. „Както всяко нещо тя подлежи на усъвършенстване, но тя беше достатъчно добра, за да даде възможност използвайки я да реализираме много важни политики в системата.“
По време на церемонията президентът Илияна Йотова подчерта, че нивото на българските университети е европейско и че те имат ключова роля за изграждането на активни граждани и лидери. Тя отбеляза също, че вече седем български университета са част от европейски университетски мрежи, което разшири възможностите за съвместни проекти и академично сътрудничество с над 650 висши училища в Европа.
Председателят на настоятелството на Институт „Отворено общество – София“ проф. д-р Пепка Бояджиева подчерта значението на рейтинговите системи в условията на динамични промени във висшето образование. По думите ѝ нарастващият интерес към класациите е естествен резултат от масовизирането на висшето образование, засилената конкуренция, интернационализацията и повишените очаквания на студентите и работодателите. „Всяко висше училище се нуждае от надеждни критерии и показатели, за да измерва своето представяне и да определя своето място в образователната система. Същевременно държавата и обществото се нуждаят от надеждна информация за това как да се повишава качеството на висшето образование и как най-ефективно да се използват публичните средства“, отбеляза тя.
Проф. Бояджиева подчерта и необходимостта от постоянен конструктивен и критичен подход към развитието на системата, както и от модел на висшето образование, който подкрепя всички негови функции – образователна, научноизследователска и социално-културна – и съхранява многообразието на университетите. Тя определи висшите училища като „светските катедрали на съвременните общества“, които едновременно съхраняват академичните ценности и допринасят за развитието на всички обществени сфери.
Специално видео обръщение направи канадският специалист по рейтингови система на висшите училища Алекс Ъшър, който определи разработваната от ИОО-С българска система като една от най-добрите в света.
С най-много първи места в Рейтинговата система за 2025 г. – 22 – беше отличен Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Отличия получиха още редица водещи български университети в различни професионални направления, включително Техническият университет – София, Медицинският университет – София, Университетът за национално и световно стопанство, НАТФИЗ, Минно-геоложкият университет, Американският университет в България, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Университетът по хранителни технологии, Химикотехнологичният и металургичен университет, Тракийският университет, Националната художествена академия, Националната музикална академия, Аграрният университет – Пловдив, Лесотехническият университет, Академията на МВР, Националната спортна академия, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив, и Великотърновският университет.
