От средата на месец април 2025 г. десетки семейства в столичния квартал „Захарна фабрика“ са оставени без подслон след разрушаването на единствените им домове, като на голяма част от обитателите им не е предложена възможност за подходящо и достойно алтернативно жилище.

Подобна ситуация изглежда неприемлива за значително мнозинство от българските граждани – показват данни от омнибусно национално представително социологическо изследване на Институт „Отворено общество – София“, проведено през лятото на 2023 г.

Приблизително 60% от анкетираните не са съгласни публични институции да премахват незаконни жилища на социално слаби без ангажимент да предложат алтернативно настаняване. Двойно по-нисък е делът на респондентите, за които подобни действия са приемливи, а 12% – се колебаят за позицията си или не вземат отношение по въпроса.

 

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.

Нагласите на жителите на столицата, където е локализиран последният случай на евикция (в квартал „Захарна фабрика“), не се различават съществено от типичните за страната. Въпреки това се наблюдават по-ниски дялове на заемащите полюсни позиции респонденти, като делът на изразяващите пълно съгласие с действията на местната власт е едва 6% – почти двойно по-нисък от средния за страната.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.

В София колебаещите се и неотговорилите достигат почти 1/5, като най-вероятно посоката, в която би се наклонила позицията на тези граждани, зависи в голяма степен от конкретната информация, която достига до тях, както и от акцентите в различните интерпретационни рамки и перспективи, предлагани от традиционните и съвременните комуникационни канали.

Едва ли е изненадващ факта, че събитията в „Захарна фабрика“ доведоха до опити за етнизиране на проблема и рязко нарастване на враждебната реч в публичното пространство, особено в социалните медии и най-вече към ромите. Серия от изследвания на Институт „Отворено общество – София“ за езика на омразата показват, че ромите са най-често засегнати от него, като през 2023 г. почти 2-ма от 3-ма граждани, чували враждебна реч, споделят, че тя е била насочена срещу хора, принадлежащи на това етническо малцинство. Един от основните рискове за обществото от речта на омразата е свързан не само с формиране и затвърждаване на негативни нагласи към ромите, но и с предпоставките за подбуждане и прояви на насилие, които тя създава.

В българското общество, обаче, езикът на омразата среща пълно одобрение от едва 2% от пълнолетното население, а други 7% по-скоро го приемат. Мнозинството от гражданите категорично осъждат речта на омразата(50%), а още 1/3 по-скоро не я одобряват.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.

Омнибусните проучвания на Институт „Отворено общество – София“ показват, че обществените очаквания при публично говорене, изразяващо неодобрение, омраза и агресия към уязвими малцинствени групи, вкл. роми, са за адекватна реакция на държавните органи. За мерки от страна на публичните институции срещу враждебната реч се обявява мнозинство от 54% от анкетираните пълнолетни граждани през 2023 г., докато делът на привържениците на толериране на подобни прояви от страна на държавата е двойно по-нисък – 28%, а около 1/5 не отговарят или не могат да преценят.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.

От гледна точка на обществените нагласи адекватни действия от страна на редица публични институции и лидери около възникналата хуманитарна криза в резултат на събарянето на единствените жилища на засегнатите семейства в кв. „Захарна фабрика“ липсваха или се случиха с неприемливо закъснение. До голяма степен това се отнася и за мерките, насочени срещу речта на омразата, която, както и при редица сходни предишни кризисни събития, ескалира. В тази перспектива случаят в „Захарна фабрика“ показва за пореден път, че укрепването на местните и държавните органи, механизми и политики да отстояват върховенството на правото, демократичните ценности, вкл. правата и достойнството на всеки гражданин, е в основата на възстановяването на общественото доверие към публичните институции.

Допълнителна информация за обществените нагласите към политиките за ромска интеграция и за възприятията на враждебна реч на фона на случващото се в кв. „Захарна фабрика“ е достъпна в доклада „Обществени нагласи към политиките за ромска интеграция през 2023 г.“, както и на интернет-страницата на Институт „Отворено общество – София“: Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2023 година

За изследването:

Цитираните данни са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 9-17 юли 2023 година по метода на пряко стандартизирано интервю „лице в лице“. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол и възраст. Проведени са 1003 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гаранционна вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%.

Изследването е проведено на терен от агенция „Тренд“ по поръчка на Фондация „Институт Отворено общество – София“ с подкрепата на Фонд Активни граждани България. Средствата за Фонд Активни граждани са предоставени от Исландия, Норвегия и Лихтенщайн в рамките на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Изказаните мнения са на авторите и не отразяват непременно мнението на Оператора на Фонд Активни граждани или на Финансовия механизъм на ЕИП.