Приблизително всеки пети студент в България се обучава в професионални направления, за които професията „Преподавател“ е №1 или №2 сред завършилите. По данни от Рейтинговата система на висшите училища в България за 2024 година в 6 професионални направления най-голям дял от завършилите стават преподаватели. Това са направленията „Педагогика“, „Педагогика на обучението по …“, „Теория и управление на образованието“, „Философия“, „Филология“ и „История и археология“. В други 5 направления професията „преподавател“ е втората най-често срещана сред завършилите. Това са „Религия и теология“, „Математика“, „Науки за земята“, „Спорт“ и „Музикално и танцово изкуство“. Общият брой на действащите студенти в тези направления е почти 38 000 и представлява 21% от всички студенти в страната. Тази тенденция се запазва през последните 3 години. Сходна картина показват и данните от изданието на Рейтинговата система за 2022 г. (виж https://rsvu.mon.bg/#/media-article/163).
Направление „Педагогика“ (с над 16 000 студенти) е второто най-масово в България след направление „Икономика“. В това направление се обучават студенти по специалности с фокус върху предучилищната и училищната педагогика. Средният успех от диплома за завършено средно образование на студентите от първи курс в това направление е 5.02, при успех 5.14 средно за първокурсниците в страната. Сравнено с други две направления в топ 4 по брой студенти в страната, по среден успех направление „Педагогика“ се нарежда между направленията „Икономика“ (5.09) и „Администрация и управление“(4.96). От завършилите „Педагогика“ през последните 5 години близо 60% се реализират като преподаватели, от които мнозинството обучават ученици в начален или предучилищен етап. Общо 77% от педагозите работят на позиция, за която се изисква висше образование, като по този показател направлението се нарежда сред 11-те най-добри от всички 52 професионални направления в страната.
В направление „Педагогика на обучението по …“ се обучават над 8 400 действащи студенти и по брой студенти то се нарежда на 5-то място непосредствено преди направление „Комуникационна и компютърна техника“ (с около 8 200 студенти) и непосредствено след направление „Администрация и управление“(с близо 11 500 студенти). Средният успех от диплома за завършено средно образование на студентите от първи курс по „Педагогика на обучението по …“ е 5.06. От завършилите това направление през последните 5 години близо 50% се реализират като преподаватели. В това направление се подготвят профилирани преподаватели по отделните дисциплини във всички етапи на българското училищно образование.
Направление „Теория и управление на образованието“ е сред трите най-малобройни в България с едва 338 действащи студенти по данни за 2024 година. Студентите от първи курс в това направление имат много добър успех от дипломата за завършено средно образование 5.02 – същият среден успех като този на многобройното направление „Педагогика“. От завършилите „Теория и управление на образованието“ през последните 5 години близо 94% работят на позиция, за която се изисква висше образование, като по този показател това направление се нарежда в топ 4 в страната, отстъпвайки само на направленията „Военно дело“, „Медицина“ и „Стоматология“. Сред тази група завършили близо70% работят като преподаватели, а други 17% се реализират като ръководители.
Преподавателската професия е най-често срещана и сред завършилите три от четирите направления в областта на хуманитарните науки: „Филология“ (34% от завършилите през последните 5 години се реализират като преподаватели), „Философия“ (31%) и „История и археология“ (17%).
В други пет направления професията „преподавател“ е втората най-често срещата сред завършилите. Това са направления от различни области на науката: „Математика (22% от завършилите през последните 5 години се реализират като преподаватели), „Спорт“ (18%), „Музикално и танцово изкуство“ (16%), „Науки за земята“ (12%) и „Религия и теология“ (11%).
Актуалното изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България отчита, че през 2024 година в сравнение с предходната година най-голямо увеличение на средния осигурителен доход се наблюдава сред завършилите професионалните направления, които подготвят специалисти за секторите на здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите „Стоматология“ за споменатия период се увеличава с 21%, на завършилите „Здравни грижи“ – с 14%, на завършилите „Медицина“ – с 11%. При завършилите трите направления в областта на педагогическите науки, а именно „Педагогика“, „Педагогика на обучението по …“ и „Теория и управление на образованието“ увеличението е средно с между 15% и 16%.
Цитираните в настоящата публикация данни са от Рейтинговата система на висшите училища в България (https://rsvu.mon.bg/rsvu4/#/).
Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени „стандартизирани класации“ на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои „собствени класации“ с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности. Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение, както и списък на съвместните програми на българските висши училища с партньори от чужбина (https://rsvu.mon.bg/#/media-article/163 ).
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2024 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс.
