Анализът изследва обществените възприятия за чуждестранно влияние в българските избори, базирайки се на национално представително проучване. Теренната работа е извършена от Алфа Рисърч в края на 2024 г. въз основа на методология, разработена от Боян Захариев от Институт „Отворено общество – София“ и Николай Маринов от Университета в Гьотеборг, които са автори на анализа. Изследването оценява възприятията на българските избиратели за хипотетична намеса от страна на Европейския съюз (ЕС) и Русия в демократичния процес.
Две трети от анкетираните възприемат чуждестранната намеса в изборите като негативна. Около една трета обаче смятат, че влиянието на подобна намеса варира в зависимост от източника и намеренията.
Голяма част от гражданите (80 %) вярват, че политическата система е уязвима на външно влияние, като малцина (6 %) смятат, че няма засегнати политически сили.
Наблюдава се известна асиметрия в отношението към потенциалната намеса на ЕС спрямо тази на Русия. Докато 32% смятат, че ЕС трябва да протестира срещу потвърдена руска намеса, 15% смятат, че Русия трябва да реагира по подобен начин, докато 70% от анкетираните смятат, че Русия не трябва да предприема никакви действия, ако ЕС се намеси в изборите. Половината от анкетираните смятат, че ЕС не трябва да предприема никакви действия в случай на руска намеса. Сред респондентите с висше образование 42% подкрепят протеста на ЕС в сравнение с 20% от тези с по-ниско образование.
На фона на различията в историческите и институционалните връзки на България с ЕС и Русия общественото възприемане на влиянието остава по-нюансирано, отколкото може да се очаква.
Информацията за чуждестранна намеса оказва минимално влияние върху избирателната активност. Докато 61% от анкетираните посочват, че това няма да промени тяхната готовност да гласуват, 20% заявяват, че това ще я увеличи, а 10% – че ще я намали.
По-високото ниво на образование е свързано с повишена мотивация да се гласува срещу външно влияние, особено когато то идава от Русия.
Възгледите за чуждото влияние често се припокриват с политическите предпочитания. Например, избирателите на партии като БСП и „Възраждане“ по-често смятат, че ЕС не трябва да реагира на руската намеса.
По-младите и по-възрастните гласоподаватели са по-малко склонни да подкрепят активни мерки на ЕС срещу руска намеса в сравнение с групите на средна възраст.
Макар че нетният ефект върху избирателната активност е малък, намесата може значително да повлияе на изборните резултати, особено ако мобилизира конкретни групи избиратели – 10% от гласоподавателите заявяват, че намесата би могла да повлияе на избора им на политическа партия.
Макар директните ефекти върху избирателната активност да са ограничени, потенциалното въздействие върху резултатите и доверието в демократичните институции е значително. Необходимостта от по-силни защити и повишена информираност за предотвратяване на намеса е ключов извод от анализа.
Пълен текст на доклада Външна (чуждестранна) намеса в изборите в България през погледа на избирателите
