- Подкрепата за членството в ЕС нараства с близо 7% в последните три години като мнозинство от 56% през 2025 г. биха гласували за ЕС спрямо 49% от 2022 г, като делът на тези, които се обявяват против членството остава 36% през 2025 г. и 2022 г.
- Подкрепата за членството в НАТО също нараства през последните три години до почти половината от анкетираните, като 47% подкрепят членството на България в сравнение с 43% през 2022 г., като намалява и несъгласието в този период от 41% преди до 39% тази година.
- Над три пъти повече от анкетираните (37%) са за съюз със страните от ЕС и НАТО пред подобен съюз със страни като Русия и Беларус (11%), за неутралитет се обявяват 36%.
- Жителите на София (71%), областните (58%) и малките градове (56%), хората с по-висока степен на образование са по-склонни да подкрепят членството в ЕС.
- Оценката на собствения статус има голяма роля при определянето на подкрепата за ЕС, като при хората, които считат, че живеят по-добре от другите делът е 73%, при тези, които считат, че живеят като другите хора е 59%, докато при тези, които считат, че живеят по-зле делът на подкрепа е 29% или над два пъти разлика.
- Въпреки политическите различия, близо 40% от всички запитани посочват (43% дори при гласуващите за Възраждане), че страни от ЕС трябва да са модел за развитие на България, а делът на одобрение нараства до 54%, когато се прибавят други европейски страни като Швейцария, други скандинавски страни и Великобритания.
- Световните свръхсили САЩ и Китай, както и регионалните сили Япония, Турция и Русия получават по около 2% одобрение всяка като подходящ модел за добро управление на България.
Над половината от анкетираните пълнолетни граждани (56%) заявяват, че ако през есента на тази година трябваше да решават, биха подкрепили членството на страната в ЕС, докато против членството се обявяват 36%. Това показват данните от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено по проект на Институт „Отворено общество – София“ през септември 2025 година.
Подкрепата за членството в ЕС отбелязва увеличение от почти 7% спрямо 2022 г., когато е било 49% (при сегашните 56%), а неодобрението за членството е останало на същото ниво от 36% през 2022 г. и 2025 г.. Данните показват, че през 2025 г. силно намалява делът на тези, които не могат да преценят – само 9%, като в предишни години те са варирали от 20% (2018 г.). до 17% през 2022 г. Може да се предположи, че подкрепата за членството през 2025 г. е дошла от хората, които преди не са имали мнение по въпроса.
Членството в НАТО биха подкрепили 47% от запитаните, които отговарят положително на въпроса „Ако днес трябваше да вземете решение, бихте ли подкрепил/а присъединяването на България към НАТО?“. Близо 39% не биха подкрепили такова решение, а 14% нямат мнение по въпроса.
Подкрепата за членство в НАТО нараства от 43% през 2022 г. до 47% през 2025 г., като същевременно намалява несъгласието с членството в Северноатлантическия алианс – от 41% преди три години до 39% през 2025 г.
В хипотетичен сценарии на ново разделение подобно на Студената война, през 2025 г. повечето от запитаните – 37%, биха подкрепили съюз на България с другите страни от ЕС и НАТО, а само 11% биха подкрепили съюз с Русия и Беларус. Има значителен дял – 36% от респондентите, които биха подкрепили „неутралитет“.
Най-голяма подкрепа за членството в ЕС има в София – 71% при средно за страната от 56%, а ниска подкрепа има в селата – 42%. Сред жителите на областните градове подкрепата е 58%, а сред тези на малките градове – 56%, около средното за страната. Сред жителите на селата има най-голям дял на тези, които не биха гласували за членство в ЕС – 46%, в малките градове е 38%, в областните градове – 34%, а в столицата – 22%. Делът на хората, които не могат да преценят са сравнително малко – между 11% в селата и 7% в София.
Членството в ЕС събира най-висока подкрепа сред хората между 45-59 години – 64%, най-ниска сред хората над 60 години – 49%, като при тези между 18-29 години подкрепата е 56%, а сред тези между 30-44 години – 58%.
Има значителни разлики и по отношение на образованието, като сред хората с висше образование има най-висока степен на подкрепа за ЕС – 71%, сред тези със средно образование подкрепата е 51%, а сред тези с основно образование – 40%. Съответно, сред хората с основно образование е най-висок делът на тези, които не биха подкрепили членство в ЕС – 47%, като при хората със средно образование е 41%, а при тези с висше образование – 23%, което е двойно по-малко от групата с основно образование.
Оценката на собствения статус има голяма роля при определянето на подкрепата за ЕС. При хората, които считат, че живеят по-добре делът на подкрепа за ЕС е 73%, при тези, които считат, че живеят като другите хора е 59%, докато при тези, които считат, че живеят по-зле делът на подкрепа е 29% или над два пъти разлика. Съответно, делът на тези, които биха гласували срещу членството в ЕС е двойно и тройно по-голям сред тези, които считат, че живеят по-зле от другите – 62%, в сравнение с тези, които считат, че живеят като другите – 33% или тези, които считат, че живеят по-добре от другите – 23%.
Подобно е и положението по отношение на въпроса дали положението им се е влошило, останало е същото или се подобрило в последните три години.
Близо 82% от хората, които смятат, че положението им се е подобрило през последните три години и 65% от хората, които смятат, че положението им е останало същото, биха гласували за членство в ЕС. За сравнение, сред хората, които смятат, че положението им се е влошило, подкрепящите ЕС са съответно близо три или два пъти по-малко – 32%. Съответно, близо 55% от хората, които смятат, че положението им се е влошило, не биха подкрепили членството на ЕС, докато този дял е само 14% сред тези, които считат, че положението им се е подобрило, а сред тези, които считат, че положението им е останало същото са 30%.
Най-висока подкрепа за членството в ЕС има сред привържениците на ПП-ДБ – 94% (практически всички) и на ГЕРБ – 82%. Там има и най-малък дял на хората, които не подкрепят членството – едва 2% при ПП-ДБ и 14% при ГЕРБ.
Най-ниска подкрепа за членството в ЕС има сред гласуващите за Възраждане – 17%, като сред тях е и най-високата степен на несъгласие с членството в ЕС – 73%. Сред привържениците на другите партии в Народното събрание, 50% подкрепят членството в ЕС, а 41% са срещу него.
Сред партиите извън сегашното Народно събрание, разделението е отново почти поравно – 46% подкрепят членството в ЕС, а 44% са срещу него. Сред хората, които не са решили за коя партия да гласуват, мнозинството – 53%, подкрепят членството в ЕС, а 36% са срещу членството в ЕС. Сред тези, които няма да гласуват разликата отново не е много голяма – 40% подкрепят членството, а 49% са срещу него.
Въпреки различията по отношение на членството в ЕС, сред привържениците на различните партии в България съществува сравнително голямо единодушие по въпроса коя държава се управлява добре и от която България би трябвало да взема пример. За близо 40% от всички запитаните, това е страна от ЕС, като други европейски страни също са за пример. Така делът на европейските страни за пример става близо 54%. Световните свръхсили САЩ и Китай, както и регионалните сили Япония, Турция и Русия получават около 2% одобрение всяка. Около една трета от запитаните – 34% нямат мнение по въпроса.
Следва да се отбележи, че дори сред привърженици на партии, които не харесват ЕС, най-популярните страни за пример са членки на ЕС – 43% сред гласуващите за Възраждане. За сравнение, 49% от привържениците на ПП-ДБ и 46% от тези на ГЕРБ имат страни от ЕС за пример. Но този дял е 44% при тези, които няма да гласуват, 37% при гласуващи за партии, които сега са извън парламента и 33% при нерешилите за кого да гласуват.
Русия, която е политически е представена като алтернатива на ЕС, е сравнително най-популярна сред привържениците на Възраждане, като 10% от тях я считат като модел спрямо 43% за страни от ЕС.
Автор: Марин Лесенски
Институт Отворено Общество – София
Научете повече за обществените нагласи към демокрацията в България през 2025 година тук.
Цитираните данни за 2025 година са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната в периода 6-16 септември 2025 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гаранционна вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ по поръчка и с финансиране от Институт „Отворено общество – София“. В публикацията са използвани и данни от предходни изследвания, осъществени от или по поръчка на Институт „Отворено общество – София“. Анализът и интерпретацията на данните са осъществени от екип на Институт „Отворено общество – София
