На 1 януари 2026 г. България става 21-вия член на еврозоната в резултат на десетилетни общонационални усилия за пълноценна интеграция във всички структури на ЕС. В навечерието на въвеждането на еврото като официална валута у нас преобладават оптимистичните очаквания за бъдещи ползи за България от членството в общия валутен механизъм, но в личен и семеен план доминират безпокойства и опасения от влошаване на благосъстоянието и покупателната способност, подхранвани от недоверие към институциите, дезинформация, поляризиращи наративи и популистки дискурси.
През септември 2025 г. почти половината (48%) от анкетираните са убедени, че присъединяването ни към еврозоната ще донесе ползи на страната, но делът на уверените, че еврото ще е от полза в личен план е 36%.
Фиг. 1. Дялове граждани, които смятат, че еврото е от полза за страната и в лична/семейна полза
Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2025 г.
В цялостното си отношение към еврото българското общество е разделено на три големи групи с относително сходна големина. В двата полюса са разположени привържениците на общата европейска валута, които оценяват ефектите от членството ни в еврозоната като по-скоро положителни както в личен, така и в обществен план (с дял от 35%) и техните опоненти, които виждат предимно негативи както за себе си и своите близки, така и за обществото като цяло (36%). Между тези два „лагера“ се намира групата на колебаещите се в преценката си и неформирали мнение граждани (29%).
Анализът на дългосрочната динамиката в обществените нагласи в другите държави от ЕС, приели единната парична единица, показва тенденция на постепенно нарастващи дялове на европейските граждани, които смятат, че ползите от присъединяването към общността на еврото за страните-членки преобладават над отрицателните ефекти.
В дългосрочна перспектива кумулативната оценка на европейските общества, обединили се около единната валута, е категорично положителна както за ползите от еврото за Европейския съюз, така и за отделните държави-членки.
Докато през 2007 г. около 2/3 от гражданите на еврозоната смятат, че еврото е добро за ЕС, делът им през последните 5 години нараства значително и достига 4/5.
Фиг. 2. Дялове на гражданите на държави-членки на ЕС, които смятат, че еврото е добро за ЕС и за страната им
Източник: Flash Eurobarometer FL553 : The euro area (v1.00). (2024). [Data set]. European Commission, Directorate-General for Communication (http://data.europa.eu/88u/dataset/s3231_fl553_eng)
През 2007 г. европейците, които са убедени, че страната им печели от приемането на еврото, са едва 45%, докато след 2020 г. позитивен резултат за държавата си виждат около 70% от гражданите на еврозоната, а като лош го определят едва малко над 1/5.
В България особено силно е изразена подкрепата за членството в еврозоната от страна на бизнеса, синдикалните и останалите организирани общности, както и от активните на пазара на труда генерации, хората с по-високи доходи и образование и живеещите в големите областни центрове-двигатели на икономическия растеж.
На противоположния полюс са скептицизмът и отрицателните очаквания за последствията от приемането на еврото като официална разплащателна единица в България, характерни за хората с ниски доходи и в състояние на социално-икономическа уязвимост. По-висока степен на резервираност към пълноценното приобщаване на страната ни в системата на единния европейски валутен механизъм изразяват жените, най-възрастните поколения, жителите на селата, както и хора от домакинствата, които живеят около прага на бедността или имат доближаващи се до, но по-ниски от средните доходи.
Въпреки широко популяризираните аргументи на неговите противници въвеждането на еврото е третият най-значим резултат от създаването на обединена Европа според средностатистическия европеец, независимо че все още, преди началото на 2026 г., присъединилите се към еврозоната страни са 20 от общо 27 държави-членки на ЕС.
Фиг. 3. Най-положителни резултати от ЕС според гражданите на държави-членки
Източник: Standard Eurobarometer STD103 : Standard Eurobarometer 103 – Spring 2025 (v1.00). (2025). [Data set]. European Commission, Directorate-General for Communication (http://data.europa.eu/88u/dataset/s3372_103_3_std103_eng)
Анализът на обществените нагласи в навечерието на присъединяването ни към еврозоната показва, че през 2026 г. дискусиите за ефектите от общата валута ще останат високо в публичния дневен ред. Предстои да продължи преодоляването на редица технически и психологически предизвикателства. Без съмнение, в допълнение към ролята му на парично средство, еврото се е превърнало и в поле за сблъсък на идеологии, интерпретации на настоящето и прогнози за бъдещето. На това поле присъстват отношения и очаквания, които не се свеждат до финансово-икономически ползи, недостатъци и рискове.
Публичните институции в страната ще имат важна роля за запазване и увеличаване на доверието в общата валута, но това ще зависи критично, както от тяхната ефективност, така и от много фактори на външната (глобалната) среда, които са извън контрола на България.
В навечерието на членството на България в еврозоната Институт „Отворено общество – София“ публикува два анализа, посветени на обществените ценности и нагласи към еврото.
Докладът „България на прага на еврозоната – обществени нагласи в навечерието на пълноправното членство на България в общността на еврото“ е разработен въз основа на данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната в периода 6–16 септември 2025 г. по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Реализирани са 1000 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гарантирана вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ по поръчка и с финансиране от Институт „Отворено общество – София“.
Пълен текст на доклада България на прага на еврозоната – обществени нагласи в навечерието на пълноправното членство на България в общността на еврото
В доклада „Очаквания за еврото – ценности и нагласи към приемане на еврото като официална валута в България“ е направен задълбочен анализ на проведени фокус-групи с участието на 30 жители от малко населено място, с цел проучване на информираността, познанията, нагласите и готовността за граждански действия във връзка с присъединяването на България към еврозоната. Анализът е подкрепен с наблюдения и изводи от изследвания за обществените нагласи към еврото и процеса на неговото въвеждане в други страни от ЕС. Разгледани са позиции, мнения и нагласи както на респонденти, които подкрепят въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г., така и на участници, споделящи становище, че моментът за приемане на еврото в страната не е подходящ, или заемащи принципни позиции срещу членство на България в еврозоната. Въз основа на анализа са разработени препоръки за подобряване на осъществяваните комуникационни кампании за присъединяването на страната към еврозоната.
Пълен текст на доклада Очаквания за еврото – ценности и нагласи към приемане на еврото като официална валута в България.
Анализите и интерпретацията на данните са осъществени от екип на Институт „Отворено общество – София“.
