През есента на 2025 г. мнозинството българи са на мнение, че гражданските им права не са защитени и че законите не са справедливи, не са ясни и не се прилагат еднакво. В изследване на общественото мнение, проведено на терен през септември – преди началото на масовите граждански протести в страната – все по-големи групи от хора изразяват готовност да се включат в митинги и шествия, ако не са доволни от управлението на страната, докато делът на тези, които не биха направили нищо значително намалява. Всеки трети заявява готовност да поеме риск, за да протестира срещу несправедливост, а в София – всеки втори. Регистрираната готовност за гражданско участие е на най-високото измерено ниво в серия от изследвания, проведени през последните две десетилетия.
През септември 2025 г. преобладаващата част от пълнолетните българи (54%) заявяват, че техните граждански права не са защитени. Недоверието към способността на институциите да гарантират основните права е широкоразпространено в обществото – без съществени различия по пол, образование и равнище на благосъстоянието.
Съдът и прокуратурата са сред трите публични институции с най-ниска степен на обществено доверие. Докато през 2021 г. делът на изпитващите доверие към съда е достигал равнище от 30%, през 2025 г. той намалява до 23% – най-ниската стойност, регистрирана в серия от изследвания, проведени през последните десет години. Делът на анкетираните, изразяващи доверие към прокуратурата в България е още по-нисък – едва 19%.
Един от трима българи смята, че състоянието на правораздавателната система е основно предизвикателство пред обществото, съизмеримо по значимост с остри проблеми като бедността, икономическата нестабилност, здравеопазването и престъпността, като по-значими в дневния ред на гражданите са само корупцията, инфлацията и лошото управление.
Над половината от жителите на столицата и от завършилите висше образование определят слабостите на правосъдието като водещ по значимост обществен въпрос и му отреждат място сред трите ключови предизвикателства, пред които е изправена България.
Гражданите са последователно критично настроени към качеството на законите и тяхното прилагане, като между 2015 и 2025 г. мнозинството от българите са убедени, че законите не са справедливи и са недостатъчно ясни и разбираеми.
Равнопоставеността пред закона се възприема като изключително ограничена – през последното десетилетие едва едноцифрени дялове от респондентите смятат, че законите се прилагат еднакво за всички.
Делът на гражданите, които вярват, че могат да получат честен и безпристрастен процес, трайно е по-нисък от този на убедените в обратното, а от 2016 г. до днес намалява от 33% на 23%.
Резултатите свидетелстват за широкоразпространено убеждение, че България не функционира достатъчно ефективно като правова държава. Тези оценки съвпадат с данните от глобалния индекс за върховенството на закона за 2025 г., в който България е поставена на предпоследно място сред държавите от Европейския съюз (пред Унгария).
Въпреки дълбоката неудовлетвореност на обществото от практиките на публичните институции при прилагането на върховенството на закона, огромна част от гражданите категорично се придържат към мирни и демократични форми на протест срещу несправедливостите и в защита на правовата държава. Традиционно сред най-предпочитаните действия за изразяване на недоволство от управлението в страната са подписките. В сравнение с началото на века през 2025 г. делът на споделящите готовност да вземат участие в митинги се удвоява и достига 44%. С огромно мнозинство обществото категорично се разграничава от екстремистки модели, както свързани с нагласи за самоуправство при нарушаване на правилата, така и от крайно агресивни прояви, нарушаващи обществения ред като насилствени и разрушителни действия, насочени срещу публични институции. Нараства и делът на гражданите, които предпочитат легитимни механизми за защита и справяне с обществени проблеми – през 2025 г. 56% от анкетираните заявяват готовност да подадат жалба в случаи, когато някой „нарушава правилата или пречи“, докато в средата на първото десетилетие на века (2006–2007 г.) този дял е бил значително по-нисък – около една трета.
През 2025 г. делът на пасивните граждани, които не биха реагирали при нарушения на правилата на обществения живот, засягащи ги пряко, е под 1/5 – значително по-нисък в сравнение с началното десетилетие на века, когато е бил около 1/3.
През 2025 г. двама от всеки пет респонденти заявяват, че биха поели определени рискове за своята сигурност, ако се наложи да протестират срещу несправедливост, като в столицата делът им достига 57%.
Освен това около една трета от българите са склонни да поемат риска да станат обект на нападки или очерняща кампания, ако се наложи да отстояват справедливостта чрез участие в протест, а сред жителите на столицата те са 57%.
Наличието на критична маса от граждани, готови на ангажирано и активно участие в решаването на проблемите, свързани с върховенството на закона, в съчетание с обществения натиск за подобрения в прилагането на правосъдието и определянето на тези въпроси като водещи в дневния ред на демократичното развитие на страната, представлява предпоставка реформите в съдебната система и изграждането на по-справедлива и ефективна институционална рамка, гарантираща равенство пред закона, да останат централни теми в публичните и политическите дебати.
Пълен текст на доклада Обществени възприятия за върховенство на правото в България 2025 г.
Анализът е подготвен от екип на Институт „Отворено общество – София“ въз основа на данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната в периода 6–16 септември 2025 г. по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гарантирана вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ по поръчка и с финансиране от Институт „Отворено общество – София“. В доклада са използвани и данни от предходни изследвания, осъществени от или по поръчка на Институт „Отворено общество – София“.
