Мнозинството български граждани са убедени, че законите в страната не са справедливи, не са ясни и не се прилагат еднакво.
През последното десетилетие обществените възприятия за качеството на законите и тяхното прилагане остават категорично отрицателни и практически непроменени. Между 2015 и 2025 г. над половината от българите са убедени, че в страната не се приемат справедливи закони, докато противоположното мнение споделят значително по-малко граждани – между една пета и една трета.
Още по-значителен е делът на гражданите, които оценяват законодателството като недостатъчно ясно и разбираемо. Той достига 57% през 2021 г., а в години като 2015, 2016, 2018 и 2025 г. стойностите се покачват до около две трети от населението.
Равнопоставеността пред закона се възприема като изключително ограничена – през последното десетилетие едва едноцифрени дялове от респондентите смятат, че законите се прилагат еднакво за всички.
Значително и нарастващо мнозинство изразяват несъгласие с твърдението, че всеки е третиран еднакво пред закона.
Проблемите в правораздавателната система и трайното недоверие към нейните институции поставят под сериозно съмнение очакванията на гражданите за реално осигуряване на справедливост в съдебните производства.
Делът на анкетираните, които вярват, че могат да получат честен и безпристрастен процес, трайно е по-нисък от този на убедените в обратното, а от 2016 г. до днес намалява от 33% на 23%.
Резултатите свидетелстват за широкоразпространено убеждение, че България не функционира достатъчно ефективно като правова държава. Тези оценки съвпадат с данните от глобалния индекс за върховенството на закона за 2025 г., в който България е поставена на предпоследно място сред държавите от Европейския съюз (пред Унгария).
Повече в доклада Обществени възприятия за върховенство на правото в България 2025 г.
Цитираните данни за 2025 година са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната в периода 6-16 септември 2025 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гаранционна вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ по поръчка и с финансиране от Институт „Отворено общество – София“. В публикацията са използвани и данни от предходни изследвания, осъществени от или по поръчка на Институт „Отворено общество – София“. Анализът и интерпретацията на данните са осъществени от екип на Институт „Отворено общество – София
