Дванадесет години след влизането на осем страни от Централна и Източна Европа в ЕС, последвани от още три държави през 2007 и 2013 г., процесът на сближаване с по-старите страни-членки остава основна задача и предизвикателство. Естония, Чехия и Словения са най-успешните страни в класацията на новия „Индекс на настигането“, като заемат 13, 14 и 16 място сред 35 европейски страни. Хърватия, Румъния и България остават на последните места сред единадесетте най-нови страни-членки на ЕС, като са на 26, 28 и 29 място в общата класация.
Индексът измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – страни членки и кандидатки, по 47 индикатора, разделени в четири категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление. Той е създаден и се поддържа от Институт „Отворено общество“ – София и е достъпен на www.TheCatchUpIndex.eu. Досега индексът има пет издания от 2011 година насам, което дава възможност да се определят тенденции и модели в процесите на развитие на отделни страни, групи от страни или определени категории.
Основният извод, който се налага от новото издание на индекса е, че настигането е работещ процес, който дава разултати и сближава по-новите страни членки с останалите в ЕС. Свидетелство за това е, че групата страни от Централна и Източна Европа е единствената, която отбелязва напредък в петгодишния период на наблюдение. Процесът на догонване обаче не е равномерен и ясно показва, че някои страни се възползват по-добре, а други – по-слабо от членството си в ЕС. Спроред резултатите от индекса страната с най-голям напредък тази година е Естония, която се изкачва с пет места от 2011 г. насам – от 18-то до 13-то от общо 35. България остава на последно място сред страните от ЦИЕ. За сравнение Румъния отбелязва подобрение, което може да е основа за бъдещо успешно настигане, а Унгария отбелязва влошаване в три от четирите категории на индекса и отстъпва от първоначалните си добри позиции.
Настигането в категорията „Икономика“ е сравнително най-успешно за страните от ЦИЕ, а най-проблематично е сближаването в „Качество на живот“, което се регистрира с индикатори за образование, здравеопазване и социални проблеми.
В цялостната класация България заема 29 място от 35 страни, като запазва позицията си от 2014 г., но с едно място по-надолу спрямо 2011 и 2013 г. Сравнително най-добре страната се представя в категорията „Икономика“, където заема 28 позиция, следвана от „Демокрация“ и „Управление“, като е на 29 позиция и в двата случая. Страната се представя най-слабо в категорията „Качество на живот“, където заема 30 място.
При отделните индикатори, България се представя най-добре по отношение на нивото на държавен дълг, като пада с едно място, но остава трета от 35 страни. Има известно подобрение спрямо резултатите в предишни години в индикаторите за енергийна ефективност, пътища, информационно общество, пазарна икономика. Известно подобрение спрямо резултати от предишни издания има и сред индикаторите за качество на живот, като риск от бедност, но е увеличено неравенството. Сред индикаторите за демокрация и управление има влошаване на свободата на медиите, но има подобрение в индикаторите за престъпност и конфликти при категорията.
По отношение на процесите в Европа, индексът регистрира ефектите от недостатъчно успешното сближаване между страните и очертава възможните групи в „Европа на няколко скорости“. Най-развитите групи включват страни в северните и северозападните части на континента, а изоставащите групи са в югоизточната част на Европа. Това предпоставя все по-голямо разделение в посока Север-Юг, което измества предишния разлом между Източна и Западна Европа.
„Индекс на настигането“ може да се намери на адрес www.thecatchupindex.eu , където потребителите могат да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой „собствен индекс“, като използват наличните данни. Индексът е продукт на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество“ – София.
Пълен текст на доклада Don’t panic! Findings of the European Catch Up Index 2015.
