Данните от последното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България показва тенденция за преструктуриране на висшето образование и рационализация на избора на кандидат-студентите, които все повече се ориентират към професионални направления с по-добра реализация на пазара на труда. Това каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт Отворено общество – София при представянето на данните от най-новото издание на Рейтинговата система. Той даде пример с едно от най-масовите професионални направления – Икономика – където броят на студентите през последните две години е намалял от 60 хиляди на 42 хиляди. Същевременно има професионални направления, където реализацията на завършилите студенти е традиционно добра и в тях броят на студентите се увеличава. Пример в това отношение е Медицина, където за пет години броят на студентите се е увеличил от 6 на 11 хиляди.
„Всички индикатори за връзката между образованието и пазара на труда, които следим, видимо се подобряват“, каза още Стойчев. Безработните сред младите висшисти са едва 2,4%, което означава, че в бюрата по труда практически няма регистрирани току-що завършили специалисти. Все пак остава структурният проблем, че висшисти продължават да работят на позиции, за които не се изисква висше образование.
Георги Стойчев очерта три типа професионални направления, обособили се въз основа на данните от Рейтинговата система. В първия тип влиза онази група от професионални направления, за които е важно не само какво учите, а къде го учите. Тук влизат най-масовите направления (напр. Икономика), както и повечето инженерни направления, както и тези, свързани с природните науки, където се наблюдават съществени различия при реализацията на пазара на труда в зависимост от завършеното ВУ. За втората група професионални направления е важно не къде учите, а какво. Такова направление е Медицината, където разликите между отделните висши училища, преподаващи медицина, по повечето показатели са пренебрежимо малки. В третата група влизат онези направления, за които е важен не изборът на съответното направление, а конкретната специалност, която студентите избират. Пример за такова направление е Архитектура, строителство и геодезия.
Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ) се утвърди като инструмент не само за информация – тя е важен инструмент за изготвянето на оценка за качеството на образованието у нас и връзката му с пазара на труда, заяви от своя страна министърът на образованието Красимир Вълчев. Той изтъкна, че Рейтинговата система води до промяна на политики – както на политики на Министерството на образованието, така и на висшите училища. Министърът даде пример с променените вътрешни правила в някои ВУ, чрез които се цели стимулиране на развитието на научните изследвания. Същевременно, продължи министър Вълчев, данните от РСВУ дадоха основание на министерството да внесе промени в четири от най-важните постановления, свързани с висшето образование, което ще даде отражение върху политиките на финансиране на висшите училища и приема на студенти.
Още данни от последното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България.
На пресконференцията присъстваха още ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев, Ангелина Ламбрева, директор на дирекция „Висше образование“ в МОН, Асен Нелчинов от Сирма Салюшънс и др.
Рейтинговата система е достъпна на български и английски език в интернет на адрес: http://rsvu.mon.bg
Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 година е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс.
