В актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в България продължават да съществуват различни по своя характер и дълбочина дисбаланси, включително по отношение на търсенето и предлагането на образователни услуги и реализацията на завършилите на пазара на труда. Това става ясно от приетата с решение на Министерския съвет актуализирана национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) за 2023 година.
Картата съдържа информация за актуалното състояние на висшето образование в страната и категоризира различните професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от интереса на кандидат-студентите и реализацията на завършилите на пазара на труда, включително на регионално ниво и определя насоките на националните политики спрямо тях.
„Националната карта на висшето образование е преди всичко инструмент за прозрачност и заедно с Рейтинговата система на висшите училища създава предпоставки за информиран обществен дебат и за формулирането и провеждането на основани на доказателства публични политики в тази важна обществена сфера“, коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество – София“.
Изданието на НКВОРБ за 2023 година показва, че съществуващите в българското висше образование дисбаланси остават, а някои от тях се задълбочават.
Местата за обучение на студенти в българските висши училища са над два пъти повече от броя на действащите студенти и продължават да се увеличават.
Броят на местата за обучение на студенти в българските висши училища е над два пъти по-голям от броя на действащите студенти и продължава да се увеличава. Общият капацитет за обучение на студенти, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) през 2023 година е 419 159 места, което е с над 11 500 повече, отколкото през 2021 година. През пролетта на 2023 година броят на действащите студенти представлява едва 42.9% от определения от НАОА капацитет при 48% през 2022 година и 53% през 2021 година.
Неизползваният капацитет е неравномерно разпределен по професионални направления. В общо 40 професионални направления броят на действащите студенти представлява под 50% от определения капацитет при 32 направления с подобни характеристики през предходната година. В общо 14 професионални направления се използват под 30% от наличния капацитет. От тези 14 професионални направления 11 са определени за приоритетни.
Броят на действащите студенти е над 70% от определения капацитет само в 3 професионални направления – „Педагогика“, „Медицина“ и „Стоматология“, а в общо 8 направления е над 60%, включително в направленията „Здравни грижи“, „Изобразително изкуство“, „Ветеринарна медицина“, „Театрално и филмово изкуство“ и „Фармация“.
Броят на регистрираните действащи студенти през пролетта на учебната 2022/2023 година е 179 765, от които 14 911 (8.3%) са чуждестранни граждани.
Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тези осем направления се обучават над половината действащи студенти в национален мащаб. В останалите 44 направления се обучават общо по-малко от половината студенти в страната.
Броят на местата за обучение на студенти държавна поръчка се увеличава, но все по-голям дял от тях остават незаети.
Утвърденият брой на приеманите за обучение студенти държавна поръчка в държавните висши училища за учебната 2022/2023 година е 41 332 и представлява нарастване спрямо 40 357 през 2021/2022 г. и 38 685 през 2020/2021 г.. Новоприетите студенти държавна поръчка са 36 685 и броят им намалява спрямо 37 383 приети година по-рано и 37 158 приети през учебната 2020/2021 година. На този фон реализираният прием намалява до 87% от утвърдените места в рамките на държавната поръчка при 93% през предходната учебна година и 96% през учебната 2020/2021 година.
План-прием и реализиран прием по държавна поръчка по години
В 27 професионални направления са запълнени под 90% от местата държавна поръчка при 19 направления с подобни характеристики през предходната учебна година. От тези 27 направления почти всичките (25 направления) са определени за приоритетни.
Дисбаланси в структурата на студентите по пол
Жените преобладават като дял от общия брой студенти – близо 58% от студентите са жени спрямо приблизително 42% мъже. В няколко професионални направления действащите студенти са почти изцяло жени – особено в „Педагогика“ – 95%, „Теория и управление на образованието“ – 89%, „Здравни грижи“ – 86%, „Психология“ – 82%, „Теория на изкуствата“ и „Социални дейности“ – по 81%. Мъжете имат над 80% дял в направленията „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“ и „Комуникационна и компютърна техника“.
Чуждестранните студенти се увеличават, но са концентрирани само в няколко професионални направления
Делът на студентите чужди граждани се увеличава през последните години и достига 8.3% от действащите студенти в страната през учебната 2022/2023 година. Чуждестранните студенти обаче са концентрирани в относително малък брой професионални направления. Над половината (58.4%) от всички чуждестранни студенти в страната се обучават в само две професионални направления – „Медицина“ и „Стоматология“.
„Медицина“ остава единственото професионално направление в България, в което студентите чужди граждани преобладават – 57.4% са чуждестранните студенти спрямо 42.6% български. В направление „Стоматология“ чуждестранните студенти са 46%, а във „Ветеринарна медицина“ са 30.7%. Студентите чужди граждани представляват над 10% от действащите студенти още в направленията „Транспорт, корабоплаване и авиация“, „Фармация“ и „Музикално и танцово изкуство“.
По данни на Евростат средният дял на чуждестранните студенти в страните – членки на ЕС, се увеличава от 7.2% през 2015 г. на 8.2% през 2021 г. Данните на Евростат за България показват по-бързо увеличение – от 4.2% през 2015 г. до 8% през 2021 г., като България бързо настига средното ниво в Европейския съюз. На Балканите България е водач по дял на чуждестранните студенти, пред Северна Македония със 7.4% чуждестранни студенти, Румъния с 6%, Сърбия 4.5%, Гърция 2.8%, Хърватия 2.7%, Турция 2.7% и Албания 1.7%.
Отново по данни на Евростат от 2020 г. България е първенец по концентрация на чуждестранни студенти в областта на здравеопазването и социалните услуги, които представляват 58% от всички чуждестранни студенти в българските висши училища. Този дял средно за Европейския съюз е 13%, но има още няколко страни от региона с подобен на българския дял – Румъния и Словакия също имат над 40% концентрация на чуждестранни студенти в областта на здравеопазването и социалните услуги. В Белгия и Унгария делът е около 30%, а в Литва, Латвия, Ирландия и Испания е около една четвърт.
Чуждестранните студенти в България идват от 122 държави, но почти 90% са от Европа. За разлика от България средно в Европейския съюз повече от половината чуждестранни студенти идват от други континенти – основно Азия, Африка и Южна Америка.
Регионални дисбаланси в структура на висшето образование.
Най-много висши училища в България (27) извършват дейност в Югозападния район (вкл. София), а най-малко висши училища и техни филиали са представени в Северозападния район, където са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали.
Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район (вкл. София) – 50, в други четири района са представени между 33 и 44 направления, докато най-малко професионални направления са достъпни в Северозападния район – 14.
Разпределението на професионалните направления, висшите училища,
студентите и учениците в гимназиален етап по райони
Студентите са разпределени по райони по същия модел, както професионалните направления и висшите училища. В района с най-много висши училища и професионални направления – Югозападния – се обучават и най-много студенти (45.5% от всички студенти в България). Следват Южният централен район с 18.4%, Североизточният и Северният централен с 15 и 11.6% съответно, а с най-малък дял студенти са Югоизточният с 6.9% и Северозападният с 2.7%. В последните два района делът на студентите е значително по-нисък от дела на населението, особено в Северозападния район.
Брой висши училища, професионални направления и студенти по райони
Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите. За период от 5 години (2018 – 2022 г. включително) са завършили 201 972 студенти български граждани. От тях най-много са завършили Югозападния район – 45.5%, а най-малко в Северозападния – едва 1.7%.
Като цяло, разпределението на завършилите според района, в който се намира работното им място, следва подобен модел, макар и с някои различия. В Северния централен район делът на реализиращите се в района е далеч по-нисък от дела на завършилите. Обратно, в Северозападния район работят 7% от завършилите, но висши училища в района са завършили само 1.7% от всички завършили в страната. Положението е подобно и в Югоизточния район, макар и не с такава драстична разлика.
Разпределение на завършилите ВУ в България български граждани през периода 2018 – 2022 г. по район на висшето училище и по район на работното място
Подобрена реализация на завършилите на пазара на труда, но продължаващи различия по професионални направления.
По данни от Рейтинговата система на висшите училища и НКВОРБ по отношение на младите висшисти, прекарали на пазара на труда между 1 и 5 години след завършването на висше образование, се наблюдава относително продължителна тенденция за подобряване на показателите за реализация, включително:
- Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличи от 47% през 2015 г. до 59.4% през 2023 г.
- Делът на завършилите, които имат принос към осигурителната система, се увеличи от близо 76% през 2013 г. до 86% през 2023г.
- Средният осигурителен доход на завършилите се увеличи от 868 лв. през 2013 г. до 1944лв. през 2023 г.
- Безработицата сред завършилите намалява от 4.15% през 2013 г. до 2.79% през 2020 г. и до 2.1% през 2023г.
Тази по-добра реализация на завършилите на пазара на труда съвпадна както с период на общо подобрение на показателите на българската икономика в условията на членство в ЕС, независимо от негативните ефекти на ковид пандемията и войната в Украйна, така и с процеси на намаляване на броя на студентите и завършилите и на преструктуриране на разпределението на студентите по професионални направления в рамките на системата на висшето образование в страната, целящи подобряване на връзката на висшето образование с пазара на труда.
В реализацията на завършилите на пазара на труда обаче се наблюдават съществени различия по професионални направления. Тези различия са най-големи по отношение на индикатора „Приложение на придобито висше образование и реализация по призвание“, който измерва дела на завършилите, които работят на позиция, за която се изисква висше образование или упражняват професия по призвание. При направление „Медицина“ работещите на подобни позиции са близо 95%, следвани от „Теория и управление на образованието“ – 94%, „Стоматология“ – 93% и „Фармация“ – малко над 90%. В другата крайност е направление „Туризъм“, където делът на реализиращите се на подобни позиции е едва 26%, а около и под 35% са реализиращите се на подобни позиции сред завършилите „Изобразително изкуство“, „Хранителни технологии“ и „Материали и материалознание“.
Данните за реализацията на завършилите на пазара на труда могат да служат като ориентир за реалното търсене на специалисти с висше образование от работодателите и за степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.
Категории професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища
За целите на НКВОРБ се приема, че колкото е по-висока степента на търсене на висше образование от кандидат-студентите спрямо предлагането в рамките на съществуващата структура на висшето образование по професионарлни направления и регулирани специалности, както и колкото е по-висока степента на реализация на завършилите, толкова е по-висока степента на съответствие на профилната и териториалната структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.
На базата на това разбиране и чрез използването на набор от обективни индикатори НКВОРБ разделя професионалните направления, специалностите от регулираните професии и висшите училища в четири групи според интереса към тях от кандидат-студентите и степента на реализация на завършилите.
През 2023 година в първа група на прафесионалните направления, при които се наблюдава както най-висока степен на търсене от кандидат студентите, така и най-висока степен на реализация на завършилите на пазара на труда попадат 10 направления, в които се обучават 28% от студентите в страната. Това са всички направления в сферата на хуманната и ветеринарната медицина – „Медицина“, „Фармация“, „Здравни грижи“, „Обществено здраве“, „Стоматология“ и „Ветеринарна медицина“, както и направленията „Информатика и компютърни науки“, „Комуникациионна и компютърна техника“, „Теория и управление на образованието“ и „Право“. Сред регулираните специалности, които се преподават в рамките на други професионални направления, в тази група попадат и специалностите „Архитектура“ и „Маркшайдерство и геодезия“.
Във втора група, при която се наблюдава висока степен на реализация на завършилите, но ниска степен на търсене от кандидат-студентите попадат 13 професионални направления, в които се обучават 16% от действащите студенти в страната.
Двете професионални направления с най-мнотго студенти – „Икономика“ и „Педагогика“ попадат в трета група, която се отличава с висока степен на търсене от страна на кандидат студентите, но с относително по-ниска степен на реализация на завършилите на пазара на труда. В тазди група попадат общо12 професионални направления, в които се обучават 35% от действащите студенти.
В група 4, при която едновременно се наблюдава относитолно по-ниска степен на реализация на завършилите и по-ниска степен на търсене от кандидат-студентите влизат 17 направления, в които се обучават 21% от студентите в страната.
През 2023 г. районите с най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование остават Северозападният и Югоизточният. Според Националната карта на висшето образование това са райони от тип А, т.е. райони с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в региона и с висок брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в региона.
Югозападният район, в който попада и столицата, е район от тип Б – това е район с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент, но с нисък брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент. Южният централен район е тип В, т.е. отличава се с относително по-нисък брой наети специалисти с висше образование на един обучаван студент в района, но с висок брой ученици в гимназиален етап на обучение.
Североизточният и Северният централен район са определени като райони от тип Г, т.е. райони с нисък брой наети специалисти с висше образование на един студент в района и с нисък брой ученици в гимназиален етап на обучение. Това показва, че в тези два района има относително най-висока степен на предлагане на възможности за придобиване на висше образование в сравнение с местния демографски и стопански потенциал за генериране на кандидат-студенти и работни места за специалисти с висше образование.
За НКВОРБ
Според Закона за висшето образование Министерският съвет приема и актуализира ежегодно Национална карта на висшето образование в Република България, която определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. За първи път Националната карта на висшето образование в Република България е приета с Решение на Министерски съвет № 538 от 22 юли 2021 година и оттогава се актуализира ежегодно.
Информацията от картата се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително по отношение на разкриването на нови висши училища, факултети, филиали или други звена. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на пазара на труда.
Актуализацията и обработката на данните за целите на НКВОРБ за 2023 година е осъществена от консорциум, воден от Институт „Отворено общество – София“ по поръчка на МОН.
