Настоящият анализ е базиран върху данни от Омнибусно национално представително социологическо изследване, проведено по проект на Институт „Отворено общество – София“ в рамките на изпълнението на Фонд Активни граждани Българи по ФМ на ЕИП. Изказаните мнения са на авторите и не отразяват непременно мнението на Оператора на фонда или на Финансовия механизъм на ЕИП.
Теренната работа е извършена от агенция „Тренд“ в периода 9 – 17 юли 2023 г. За основа на извадката са използвани данните на НСИ за населението на страната към 31.12.2022 г., разпределени по пол, възраст, административна област (NUTS-3) и тип населено място (градове спрямо села). Относителният дял на отказите е 45,6%, или 841 от контактуваните 1844 лица. Реализираната извадка е с обем от 1003 случая. Максималната допустима грешка (при 50% относителен дял и 95% гаранционна вероятност) е ±3,1%.
Анализът и интерпретациите на данните са осъществени от екип на Институт „Отворено общество – София“ в състав:
- Георги Стойчев, ръководител на екипа и редактор
- д-р Боян Захариев, автор
- Илко Йорданов, автор
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените с Резолюция 54/134 от 17 декември 1999 г. на Генералната асамблея на Общото събрание на ООН. Резолюцията приканва гражданските общества, правителствата и международните организации да повишат информираността и да заострят общественото внимание към проблемите с насилието над жени.
Данни от изследванията на Институт „Отворено общество – София“ показват, че в българското общество на декларативно ниво солидни мнозинства отхвърлят насилието над жени и подкрепят равноправно третиране на половете.
В най-голяма степен съгласие между двата пола по отношение на принципа за равенството им в обществото се наблюдава при изразяването на подкрепата за по-общи формулировки на равенството между половете. Твърдението, че равенството между мъжете и жените трябва да е основно човешко право се споделя от около 90% от респондентите от двата пола, макар и с доста по-ясно изразена категоричност от страна на жените.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Също така и двата пола приемат, че принципното равенство между мъжете и жените е условие за постигане на по-справедливо общество. Едва едноцифрен дял при мъжете и минимален дял при жените не са склонни да се съгласят с разбирането, че равенството между половете е ключ към справедливо и хармонично обществено развитие.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Според 9 от 10 мъже и жени в България е неприемливо в по-малка или в по-голяма степен мъжът да забранява на жената да се вижда с приятели и роднини.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Преобладаващата част от жените и мъжете (около 80%) категорично отхвърлят схващането, че насилието над жени е личен проблем, който следва да се решава само в рамките на семейството. Въпреки това приблизително една пета от мъжете са склонни да възприемат домашното насилие над жени като вътрешно-семеен въпрос, който трябва да остане скрит зад семейния праг, докато подобно мнение споделя едва една десета от жените.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Почти половината от мъжете и четири от пет жени не приемат твърдението, че жените преувеличават, когато разказват истории за сексуален тормоз и насилие. В същото време приблизително 28% от мъжете и едва 8% от жените са на противоположното мнение. Още по-тревожно е, че ако към мъжете, които са скептични към разказите за домашно насилие (28%), се добавят и тези, които не могат да преценят (23%), се оказва, че групата на мъжете, които не смятат жените за склонни към преувеличение в подобни случаи, е малцинство. Тези данни свидетелстват за сериозна липса на емпатия в значителна част от обществото към жените-жертви на насилие, както и за подценяване на рисковете от домашно насилие от страна на голяма част от мъжете.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Поведение, при което мъж прави сексуални предложения на жена, дори тя ясно да му показва, че това я притеснява, е силно неприемливо и за двата пола, макар и в това отношение негативните нагласи към подобни практики да са по-категорично изразени при жените. Все пак за един от 10-има мъже такова поведение е допустимо, а около 1/3 не са съвсем категорични в неговото отхвърляне.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Неприемливо и за двата пола е и физическото насилие над жените от страна на мъжете – над 70% от анкетираните го отричат напълно и малко над 1/5 по-скоро са съгласни, че то е недопустимо.

Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
За малък процент от анкетираните има ситуации, при които мъжът е в правото си да удари жената, а около 30% от мъжете и около 15% от жените не са съвсем категорични в определянето на този вид физическо насилие за напълно неприемливо.
В обобщение, данните от изследването показват висока степен на възприемане в българското общество на социалните норми, според които равенството между половете се утвърждава като ключова ценност, обединяваща значително мнозинство от гражданите, а насилието и дискриминацията над жени се оценяват като неприемливи обществени явления. На този общ фон по-голямата част от темите и въпросите, свързани с насилието над жени, разкриват съществени различия между половете – най-вече по отношение на степента на категоричност на нагласите, която е по-слабо изразена сред мъжете. Обществената чувствителност към насилието, основано на пола, в България е сходна с тази в повечето страни от Източна и Южна Европа, но остава значително по-ниска в сравнение със Северна Европа. Данните за континента като цяло показват, че обществената чувствителност нараства паралелно с укрепването на институционалната рамка за противодействие на насилието, основано на пола – вероятно в резултат на сложно взаимодействие между двата процеса, без да може да се определи еднозначно кое е причина и кое следствие.








