Експоненциалният ръст и усилващият се интензитет на езика на омразата, дезинформацията и подвеждащата информация, както и на проявите на расова и религиозна нетърпимост, дискриминация и свързаното с тях насилие и на негативните расови и религиозни стереотипи са сред основанията Общото събрание на Организацията на обединените нации да обяви 18 юни за Международен ден за противодействие на езика на омразата.
Децата и юношите, които са в процес на формиране на своите ценности, мироглед и емоционални регулатори, са изложени на нарастващ информационен поток и разнообразни форми на въздействие, които крият рискове от излагане на множество дискурси, съдържащи омраза.
В изследванията и анализите на Институт „Отворено общество – София“ се забелязва тревожна тенденция от 2018 г. на по-високи равнища на одобрение за публичната употреба на реч на омразата при младежите на възраст 18–29 години в сравнение с предходните поколения.
За разлика от най-възрастните генерации, за младите хора основни източници на информация са интернет и социалните мрежи. Но в тези комуникационни канали няма достатъчен институционален контрол и ефективна медийна саморегулация, които да ограничават разпространението на речта на омразата, както това все още в значително по-голяма степен се случва в традиционните медии.
Източник: Институт „Отворено общество – София“,
Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Две са основните групи, срещу които са насочени послания, включващи враждебна реч – ромите и представителите на ЛГБТИК+ общността, като данните за юношите не се различават съществено от общата картина за страната.
Източник: Институт „Отворено общество – София“,
Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.,
Институт „Отворено общество – София“ и Център „Амалипе“,
Онлайн проучване „Младите граждани – 2024 г.“
При младежите в гимназиална възраст обаче се наблюдава по-висок риск да толерират изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо малцинствата – във възрастовата група 14-18 години делът на изразяващите одобрение за враждебната реч достига 1/5, докато при пълнолетното население той е под 9%.
Докато средно за страната около 85% пълнолетни граждани заявяват, че повече или по-малко не приемат враждебната реч, при юношите този дял е почти двойно по-нисък – едва около 45%, а още 36% от тях не отговарят на въпроса или заявяват, че нямат ясно формирана позиция към речта на омразата.
Източник: Институт „Отворено общество – София“,
Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.,
Институт „Отворено общество – София“ и Център „Амалипе“,
Онлайн проучване „Младите граждани – 2024 г.“
В тийнейджърския период гражданските и общочовешки ценности все още до голяма степен се формират под влиянието на семейството, връстниците, медиите и дигиталната среда, както и на образователните институции. Но когато възможностите за осмислен диалог и систематично обсъждане на тези ценности в училище са ограничени, вкл. със законови забрани, нараства формиращия потенциал на социална и комуникационна среда, в която нормите не винаги подкрепят толерантността и емпатията и понякога допускат език на омраза и агресия.
Изследванията на Институт „Отворено общество – София“ показват, че в българското общество е налице категорично неодобрение на враждебната реч и значително по-скромно мнозинство от 54% от пълнолетните граждани, които смятат, че държавата трябва да защитава малцинствата от подбуждащо към агресия срещу тях публично говорене. Но ограничаването на речта на омразата изисква, освен ефективно прилагане на правно-наказателни инструменти, по-силен ангажимент на образователните институции, както и насърчаване на широк обществен диалог и инициативи в подкрепа на междукултурното разбирателство, толерантността и взаимното признание между различните социални групи.
Източник: Институт „Отворено общество – София“,
Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г
Пълният текст на анализа може да намерите тук.
За изследванията
Онлайн проучването „Младите граждани – 2024 г.“ е осъществено със собствени средства от Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Център „Амалипе“ сред ученици в гимназиална възраст. В изследването, проведено в периода 20 ноември – 22 декември 2024 г., участваха 4 624 младежи. Данните са претеглени по три квотни признака: пол, възрастови групи и местоживеене. Проучването е осъществено в различни региони на страната чрез онлайн анкета за доброволно самостоятелно попълване от всеки участник на възраст 14 – 18 години. Не се събира информация за наименование на конкретни училища, където учат младежите.
В анализа са използвани и данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната в периода 9-17 юли 2023 година по метода на пряко стандартизирано интервю „лице в лице“. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол и възраст.
Проведени са 1003 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гаранционна вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването е проведено на терен от агенция „Тренд“ по поръчка на Фондация „Институт Отворено общество – София“ с подкрепата на Фонд Активни граждани България. Средствата за Фонд Активни граждани са предоставени от Исландия, Норвегия и Лихтенщайн в рамките на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Изказаните мнения са на авторите и не отразяват непременно мнението на Оператора на Фонд Активни граждани или на Финансовия механизъм на ЕИП.
