Всяка година на 15 септември светът отбелязва Международния ден на демокрацията – датата, с която Резолюция A/RES/62/7 на Общото събрание на ООН определя демокрацията като универсална ценност и напомня, че „не съществува единствен модел на демокрация“. Философската ѝ основа е формулирана от философа и икономист Амартя Сен: държавите не трябва да бъдат преценявани дали са „готови за демокрация“, защото стават готови чрез самата демократична практика.
Именно от тази предпоставка тръгва анализа на Институт „Отворено общество – София“, посветен на това как най-младите български граждани възприемат демокрацията. Изводът е контраинтуитивен: данните не показват поколение, обърнало гръб на демокрацията, а поколение, което още не е стигнало до нея по пътя на понятията.
Несигурност, не отрицание
Сред пълнолетните българи принципната подкрепа остава висока – 64% през 2023 г. и 58% през 2025 г. смятат, че няма по-добра форма на управление за България. При юношите картината е друга: 35% са убедени, 24% са скептици, а 41% не могат да преценят.
Ключовото наблюдение обаче е, че скептицизмът е практически еднакъв в двете възрастови групи – между една пета и една четвърт. Разликата идва изцяло от несигурността. Ако наистина ставаше дума за поколение, което се отвръща от демокрацията, скептиците щяха да са повече.
С възрастта колебанието намалява: при навършилите 16 години неопределилите се спадат до 37–38%, а убедените нарастват от 29% (до 15 г.) на 39%.
Графика 1 „Вярвате ли, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България?“ – юноши 2024 г. (35% / 24% / 41%) спрямо България 2025 г. (58% / 28% / 14%) и България 2023 г. (64% / 19% / 17%)
Разпознават явлението, затрудняват се с понятието
Помолени да посочат държава, която се управлява добре и от която България трябва да взема пример, 84% от юношите избират демокрации. Сред колебаещите се делът е 87% – практически идентичен с този при убедените демократи (90%). Дори сред скептиците той е 70%. Най-често посочвани са Германия и Швейцария; половината избират държави – членки на ЕС, 15% – скандинавски демокрации.
Графика 2. Тип държави, от които България следва да взема пример – 84% общо избират изборни демокрации; по групи: „Да“ – 90%, „Не мога да преценя“ – 87%, „Не“ – 70%
Плитки корени: правата като разменна монета
Може би най-тревожният резултат е свързан с готовността да се подкрепи ограничаване на демократичните права – макар и временно. Всеки втори юноша (50%) е склонен да приеме временно ограничаване на демократични права в името на реда и сигурността; 30% го отхвърлят. При пълнолетните балансът е обратен – 46% несъгласни срещу 41% съгласни.
Още по-показателно: сред юношите, които подкрепят демокрацията, готовността за компромис (45%) леко надделява над несъгласието (44%), докато при възрастните демократи близо 60% не биха допуснали подобен компромис.
Графика 3. Съгласие за краткотрайно ограничаване на демократични права – юноши, подкрепящи демокрацията: 45% „за“ срещу 44% „против“; възрастни демократи: 30% „за“ срещу 59% „против“
Разделенията са по-скоро социални отколкото поколенчески
„Младите“ не са хомогенна група. Подкрепата за демокрацията варира по познати социални линии: 40% при майки с висше образование срещу 35% при под средно; над 38% в домовете с повече от 100 книги срещу 27% там, където книги няма; 39% в областните центрове (над 50% във Варна) срещу около 30% в селата и малките градове. При възрастните същите разлики са далеч по-резки – 79% срещу 49%.
Един нов и тревожен обрат
През есента на 2025 г. за първи път от десетилетие убедените в демокрацията сред 18–29-годишните (49%) падат под нивото при по-възрастните (58%).
Пълният анализ разглежда още разположението на юношите по оста GAL–TAN, отношението към членството в ЕС и дебата за вот от 16 години – където 43% от самите юноши са против, а сред 16–18-годишните подкрепата пада до 29%.
Пълен текст на анализа „Демокрацията и младите българи“.
Данните за юношите са от онлайн проучването „Младите граждани – 2024 г.“ на ИОО–София в партньорство с Център „Амалипе“ (20 ноември – 22 декември 2024 г., 4624 респонденти на възраст 14–18 г.). Източниците на данните от други, цитирани проучвания са дадени в текста на анализа.
