“Различно си приличаме” е мотото, което за поредна година през месец юни обединява десетки хиляди граждани в едни от най-мащабните инициативи, посветени на човешките права в България. Събитията, организирани от активисти на ЛГБТИК+ общностите се превръщат в символ на солидарност и решимост за отстояване на демократични ценности и правата на човека.
Две десетилетие след приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз обществото ни продължава бавно да скъсява дистанцията с много от страните в обединена Европа както по отношение на икономическото благосъстояние, така и на основни ценности и нагласи, свързани със зачитането на човешките права.
България е сред държавите, в които трайно се регистрират едни от най-високите в Европа равнища на дискриминация към ЛГБТИК+ хората. По данни на Агенцията за основни права на ЕС всеки втори в тази общност признава, че се е чувствал дискриминиран през последната година.
Изследванията на Институт „Отворено общество – София“ през последните 10 години отбелязват тревожна тенденция на значимо нарастване на враждебната реч, насочена към ЛГБТИ хората – докато през 2016 г. сред пълнолетното население 1 от 5-ма е разпознал език на омразата спрямо ЛГБТИ, през 2018 г. този дял е двойно по-висок, а през 2023 г. достига почти 2/3.
Сред факторите за засилване на враждебната реч към ЛГБТИК+ са ескалация на негативни наративи и дезинформация през последните години, разпространяващи се с нарастващ интензитет популистки послания в контекста продължителната политическа нестабилност, както и законодателни ограничения като забраната от 2024 г. за обсъждане на теми, свързани със сексуална ориентация и полова идентичност в училище, които подкопават основни достижения на демократичните общества като правото на свободно изразяване, самоопределяне и идентичност.
В проучванията на Институт „Отворено общество – София“ се наблюдават високи равнища на предразсъдъци към представители на различни малцинствени групи, вкл. хора с увреждания и етнически общности, различни от мнозинството, но социалните дистанции по отношение на ЛГБТИ хора са най-големи, като през 2025 г., при хипотетичен избор между двама кандидати за президент с еднакви политически възгледи и качества, 5-ма от 6-ма анкетирани биха предпочели кандидат, който не се самоопределя като част от ЛГБТИ общността, едва 8% са склонни да приемат такъв кандидат, а още 8% се колебаят каква позиция биха заели.
Данните от проучванията Евробарометър потвърждават, че сред страните от ЕС-27 в българското общество е налице най-висока степен на резервираност към заемане на най‐високи изборни политически позиции от ЛГБТИК+ хора. Докато средно в държавите членки убедителни мнозинства между 58% и 68% от гражданите споделят, че биха се чувствали комфортно с най-високопоставени национални лидери, които принадлежат към ЛГБТИК+ общности, в България приблизително 60% от пълнолетното население признават, че категорично биха изпитали дискомфорт, ако човек, идентифициращ се като ЛГБТИК+, заема най-висока изборна длъжност в страната.
Геополитическият анализ на социалните нагласи в Европа показва, че сред ключовите фактори за толерантно отношение към ЛГБТИК+ хората са високите нива на демократизация, секуларизация, икономическо развитие и култура на самоизразяване, а в обществата с утвърдени либерални демокрации откритостта за приемане на различията е значително по-висока в сравнение с младите и недостатъчно укрепнали демокрации на Стария континент, каквато е и България.
Пълният текст на анализа може да намерите тук.
За изследванията
В настоящият анализ са използвани и данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната в периода 6–16 септември 2025 г. по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гарантирана вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването на терен е проведено от „Алфа Рисърч“ по поръчка и с финансиране от Институт „Отворено общество – София“.
В доклада са използвани и данни от предходни изследвания, осъществени от или по поръчка на Институт „Отворено общество – София“.
