България получава близо 70 млрд. лв. безвъзмездно финансиране за периода от падането на Берлинската стена до края на 2024 г. Голяма част от него е по линия на предприсъединителните фондове на ЕС и в последствие – по оперативните програми, но страната получава подкрепа и от други държави, както европейски, така и трети страни.
Това става ясно от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен по проект, подкрепен от Институт „Отворено общество- София“ (ИООС)
Анализът представя обобщена картина на мащаба, динамиката, предназначението и разпределението на полученото от български бенефициенти безвъзмездно финансиране от външни частни и публични източници за период от над две десетилетия. Без да претендира за изчерпателност изследването показва голямото значение за страната на полученото безвъзмездно финансиране. Още от началото на прехода то допринася за развитието на всички сектори в страната, способства за развитие на административния капацитет и институциите, а понякога се превръщат в катализатор за структурни реформи.
Сумата на полученото безвъзмездно финансиране нараства експоненциално през годините, като за последното десетилетие са съсредоточени над половината от получените грантове.
Получените суми нарастват и като дял от брутния вътрешен продукт на страната. Докато в началото на периода безвъзмездното финансиране не достига и стотна от БВП на страната, през последното десетилетие то е около 3% от средногодишния БВП.
Като дял от приходите в държавния бюджет схемите на безвъзмездно финансиране (помощи и дарения по консолидираната фискална програма и средства по линия на ОСП) след присъединяването към ЕС доближават 7%. Пиковете от около 10 процента са през 2015 и 2022 г. и маркират финализирането на бюджетните периоди на оперативните програми. Разпределението на безвъзмездно получените средства по сектори показва голямото разнообразие на подкрепата в различни сфери на социалния и икономически живот в България.
Около 1/3 от безвъзмездното финансиране е за земеделие. Между 10 и 15% е за всеки от секторите на инфраструктурата и транспорта, регионите и селските райони, околната среда и конкурентоспособността и иновациите. Близо 10% са средствата за човешки ресурси.
ОСНОВНИ НАБЛЮДЕНИЯ
- Общият обем на полученото безвъзмездно финансиране в България от началото на прехода до 2024 г. е близо 70 млрд. лева.
- Получените безвъзмездни средства нарастват през годините. През последното десетилетие се концентрират над половината от всички грантове и формират около 3% от годишния БВП и около 7% от приходите в националния бюджет.
- Над 90% от средствата са по линия на членството на страната в Европейския съюз, като най-много е безвъзмездното финансиране по оперативните програми (около 35 млрд. лева) и по Общата селскостопанска политика (около 20 млрд. лева).
- Страната получава безвъзмездно финансиране и от редица отделни държави – САЩ, Норвегия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция, Япония, както и от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн).
- Най-голяма част от средствата са насочени към областите с икономически добре развити центрове – София, Пловдив, Бургас.
- Основните получатели са държавни институции, министерства, общини, образователни и културни институции.
- Най-голям дял от безвъзмездното финансиране се усвоява в секторите на селското стопанство (около 1/3), инфраструктурата (около 10-15%), околната среда, регионалното развитие, иновациите и повишаването на конкурентоспособността.
- Най-многобройни пък са проектите, свързани с образованието, човешките ресурси, иновациите и социалните дейности.
Пълен текст на анализа на ИПИ „Безвъзмездно финансиране в България: Значение на грантовите схеми от прехода насам“
Анализът е изготвен от Института за пазарна икономика с подкрепата на Фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените оценки и мнения са на авторите и не отразяват непременно тези на ИООС.
