Българското партийно-политическо пространство от края на 2024 г. и началото на 2025 г. изглежда силно фрагментирано и населено с многобройни политически формации с нестабилен електорат. Взаимното възприятие на избирателите на политическите формации с по-стабилен електорат ги позиционира като много отдалечени, ако не и диаметрално противоположни. Това обяснява трудностите при опитите за формиране на съвместно управление, показват изводите от нов анализ на Институт „Отворено общество – София“, базиран на данни от национално представително изследване на общественото мнение, изпълнено на терен от Алфа Рисърч през ноември-декември 2024 година, по поръчка на института.
ГЕРБ-СДС, която е формацията с най-стабилен електорат е много отдалечена от почти всички от останалите политически формации както от гледна точка на своите симпатизанти, така и от гледна точка на симпатизантите на други формации. За симпатизантите на ГЕРБ-СДС най-неприемлива изглежда партия „Възраждане“, докато симпатизантите на всички останали политически сили поставят ГРЕБ-СДС на последно място в собствените си предпочитания. Тази моментна картина означава, че в краткосрочна перспектива ГЕРБ-СДС не може да загуби много симпатизанти, но няма потенциал и да спечели такива.
ПП-ДБ и Възраждане в различна степен също имат профил на политически формации с относително стабилен електорат. Останалите политически формации, включително партии с много дълга история като БСП, изглеждат далеч по-уязвими от гледна точка на наличието в непосредствена близост на политически формации, които могат да бъдат възприети от избирателите като алтернатива. Взаимната близост на множество малки политически формации в общия случай е знак за идеологическа и ценностна бъркотия, в която лесно намират почва популистки послания с кратък живот.
От гледна точка на споделените симпатии на избирателите българското политическо пространство от края на 2024 г. и началото на 2025 г. се вписва почти идеално в четири измерения. Такъв голям брой измерения е характерен само за много сложно конфигурирани социални системи. По отношение на тези четири измерения могат да се направят някои допускания. Най-вероятно ориентацията по оста ляво-дясно не е загубила значението си. Към нея политическите анализатори в различни страни напоследък добавят оста, която условно включва ценностите и културните войни. Съдейки по обществения дебат в страната, тази ос също би трябвало да играе важна роля и през нея да минават критични разделителни линии и у нас. Може да се допусне, че едно от оставащите две измерения се отнася до геополитическата ориентация на страната. Тази ос е до голяма степен независима от оста ляво-дясно, но може би не е напълно отделена от оста на ценностите и културните войни. Накрая, може да се предположи и че темите за корупцията и борбата с нея може да са обособени като отделна разделителна ос. Корупцията, търговията с влияние, завладяната държава и други концепции, описващи сенчесто и нелегитимно упражняване на политическа и икономическа власт несъмнено присъстват поне на декларативно ниво в политическия дневен ред на различни политически формации в страната ни.
Наличието на повече оси в партийно-политическото пространство при равни други условия позволява прокарването на повече разделителни линии, които в крайна сметка оставят политическите формации във взаимна изолация. Нашето изследване подсказва, че осите и разделителните линии не са породени само от политическа несръчност на управляващите елити, както често се коментира, а минават през тъканта на самото общество.
Анализът съдържа и данни за близостта на всяка от политическите формации до ЕС и Русия в представите на избирателите. В тази си част анализът показва, че в представите на избирателите между политическите партии съществува разнобой по отношение на геополитическата ориентация на страна, като ясно се очертават две крила – едно проевропейско около ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, което изглежда по-консолидирано, и второ проруско, около БСП и Възраждане, което обаче е силно вътрешно разделено. По отношение на останалите формации в очите на избирателите по-скоро има геополитическа неопределеност. Близостта между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в очите на избирателите в отношението им към ЕС и Русия си заслужава да се отбележи на фона на силната им отдалеченост от гледна точка на обобщените симпатии на избирателите.
Пълен текст на анализа Българското партийно-политическо пространство според представите и симпатиите на избирателите
