Преди 80 години на 8 май 1945 г. с безусловната капитулация на германската армия е сложен край на Европейския континент на най-опустошителната война в човешката история. Втората световна война наистина обхваща целия свят, а активните бойни действия се разгръщат на три континента и в Световния океан. Денят на победата е ден, в който Европа и светът имат повод да отбележат значимостта на мира като основополагаща ценност за изграждането на международния ред след края на най-кървавия конфликт в историята на човечеството, чиито преки жертви само за 6 години стават десетки милиони души.
Краят на войната създава предпоставки за дълготраен мир на Европейския континент. Но за неговите гаранции Европа ще започне да се обединява 5 години по-късно с Декларацията на френския външен министър Робер Шуман за създаването на Европейската общност за въглища и стомана, която поставя основите на съвременния Европейски съюз.
Преди 75 години в Декларацията на френския министър на външните работи Робер Шуман мирът заема водещо място. Неговото трайно опазване в Европа стои в основата на идеята за създаване и постепенно разширяване на общоевропейски социално-икономически, търговски, финансови и други политики.
Мирът в Европа се оказва достатъчно устойчив, за да бъде приеман за даденост от гражданите на почти всички страни в ЕС. Особено след края на студената война дълго време мирът не се появява в допитвания сред населението нито сред основните приоритети нито като фундаментална ценност. Изследователите дори престават да го включват по подразбиране във въпросниците си. Войната в Украйна връща усещането за мира като основна ценност за съвременните европейски граждани. Според изследването Евробарометър от 2024 г. 47% от населението на Европейския съюз и 43% от българите го поставят категорично на първо място в личната йерархия на ценностите.
Източник: European Commission, Brussels (2025). Eurobarometer 101.3 (2024). GESIS, Cologne. ZA8843 Data file Version 1.0.0, https://doi.org/10.4232/1.14376
Без съмнение, сред основните фактори за нарастващата значимост на мира сред ценностите е заплахата, пред която той е изправен в Европа след започването на войната на Русия срещу Украйна. В личен план мирът е следван от ценности, които са тясно свързани с него и всъщност трудно могат да съществуват за дълго без него. Това са личната свобода, зачитането на човешкия живот и човешките права.
„Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.“ – пише във встъпителното изречение на своята прочута декларация Робер Шуман, за да обоснове ролята на ЕС като стълб на мира и сигурността в Европа, избирайки символично първия ден на мира за нейното представяне. И днес, 75 години по-късно, мирът не е само най-важната лична ценност на съвременния европеец – той е определен от гражданите на Европейския съюз като ценност, която най-добре го представя. Тази позиция с много близък резултат до средния за Европа на 27-те споделят и българите.
Източник: European Commission, Brussels (2025). Eurobarometer 101.3 (2024). GESIS, Cologne. ZA8843 Data file Version 1.0.0, https://doi.org/10.4232/1.14376
В списъка от най-представителни ценности за ЕС мирът е следван от демокрацията, човешките права, върховенството на закона, солидарността и личната свобода. Подредбата е почти еднаква за европейските граждани като цяло и за българските граждани.
Разглеждан не като ценност, определяща за ЕС, а по-скоро като положителен резултат от съществуването на ЕС, мирът, на пръв поглед – малко неочаквано и нелогично, е поставен от мнозинство от българите на второ място. За разлика от преценката на мнозинството от граждани на ЕС българите посочват свободата на движение като най-открояващо се постижение на съюза. Според други източно-европейци, тези две постижения също са с разменени позиции и за тях също най-положителният резултат от членството в ЕС е свободата на движение на хора, стоки и услуги. Най-вероятно тези данни отразяват травмата на поколения европейци на изток от спуснатата след Втората световна война Желязна завеса, за които подобни свободи в продължение на десетилетия бяха бленувано, но недостижимо благо. Въпреки, че е трудно да си представим свободното движение на хора и икономически потоци на континент, обхванат от война.
Източник: European Commission, Brussels (2025). Eurobarometer 101.3 (2024). GESIS, Cologne. ZA8843 Data file Version 1.0.0, https://doi.org/10.4232/1.14376
Европейският съюз е определян категорично от своите граждани с мнозинство от 67% като котва на стабилността в бурното море на международните отношения през последните месеци и години. Делът на българите, споделящи тази позиция, е сходен – 68%. Скептични са едва 1 от 4-ма българи и жители на евросъюза.
Източник: European Commission, Brussels (2025). Eurobarometer 101.3 (2024). GESIS, Cologne. ZA8843 Data file Version 1.0.0, https://doi.org/10.4232/1.14376
Тези оптимистични данни, особено на фона на реалните и очертаващите се глобални рискове и заплахи, могат да бъдат разглеждани като силен капитал на доверие в способностите на обединените европейски общности да успеят да отстоят мира и демокрацията за Европа и за света.
Автори: Боян Захариев и Илко Йорданов
