Какво мислят за демокрацията и свободата гражданите на бившия Източен блок

04.11.2019

Хората в Централна и Източна Европа запазват силна привързаност към гражданското общество и вяра в свободите, които бяха постигнати след 1989 г., но изпитват загриженост за бъдещето на демокрацията и недоверие към правителството и медиите,  според нов доклад от фондациите „Отворено общество“.

Докладът „Състояние на промените: нагласите в Централна и Източна Европа 30 години след падането на Берлинската стена“ се основава на проучване на YouGov в България, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия и  прави преглед на настоящите обществени нагласи спрямо  демокрацията, свободата на словото, пазарната икономика,  медиите и гражданския сектор.

Един от основните изводи на изследването е, че голяма част от анкетираните в Централна и Източна Европа считат,  че демокрацията е застрашена, като за България този дял е 56%. В шест от седемте анкетирани страни мнозинството е, че свободата на словото е под обсада. Съществуват подобни опасения относно върховенството на закона, като средно 60% от анкетираните в региона смятат, че то е под заплаха, като този дял е най-висок в България – 74%.

Съществуват и опасения относно легитимността на изборите в страната, особено в България, където 76% от анкетираните смятат, че изборите не са свободни и честни, като в Румъния този дял е 54 %, а в Унгария е 52%.

По отношение на пазарната икономика, анкетираните в България са най-скептичните, като 39% казват, че тя е нещо лошо за страната, при 36% които считат, че тя е нещо добро за страната. За сравнение, само 12% от поляците и 18% от чехите, анкетирани в изследването, считат че пазарната икономика е лоша за тяхната страна. По-голямата част – 52% за Полша и 51% за Чехия, я считат за нещо добро.

Тези страхове обаче съжителстват със силна подкрепа за свободите на гражданското общество. Например във всяка страна има мнозинство подкерпящо правото на гражданските организации и академичните институции  да критикуват правителствата, като този дял е най-висок в България – 72%.

Проучването също така открива вълна на оптимизъм сред младите хора (т.нар. „милениъли“, 23-37 години) и членовете на т.нар. поколение Z (18-22 години), най-вече по отношение на способността им да влияят на политиката и да доведат до положителни промени. Младите хора в региона са и най-толеранти към различни малцинства, ЛГТБ и бежанци, в сравнение с другите възрастови групи. Гражданската ангажираност също е висока в анкетираните страни, като „милениълите“ оглавяват тази тенденция. Във всички анкетирани страни  младите хора и особено младите жени са по-склонни да казват, в сравнение с по-възрастните, че хората като тях имат повече възможности, отколкото през 1990 г.

Според Патрик Гаспард, президент на фондациите „Отворено общество“, Тридесет години след падането на Берлинската стена, това проучване на състоянието на промените отразява вече широко признатата криза на доверие в либералните ценности и демократичните институции в Източна и Централна Европа. Но същевременно ни показва и нещо положително: хората вярват, че техните гласове могат да постигнат промяна, както и че когато става въпрос за прогресивни ценности, младите хора са водещи.“

Пълен текст на доклада „Състояние на промените: нагласите в Централна и Източна Европа 30 години след падането на Берлинската стена“.