Спазването на основните човешки права е вградено в основите, върху които са изградени постройките на съвременните демокрации. Едно от базисните права на човека е правото на достойно жилище/подслон е част от Всеобщата декларация за правата на човека (член 25), Международния пакт за икономически, социални и културни права (член 11) и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (член 8).
В навечерието на Възкресение Христово, въпреки налагането на привременни мерки на Европейския съд по правата на човека институциите да не предприемат действия по събаряне на постройките в кв. „Захарна фабрика“, докато не бъде решен въпросът за жилищните нужди на уязвимите групи, постройките, обитавани от десетки семейства, вкл. с малолетни и непълнолетни деца, както и с хора с установени и признати заболявания, бяха разрушени, а обитателите им – оставени без единствения си дом и изправени пред хуманитарна криза.
България традиционно е сред страните в Европа, в които има най-високи дялове от населението, живеещи в собствено жилище. По данни на Евростат през 2024 г. 86% от населението на страната живее в собствено жилище. Собствеността на мястото, където живеят и отглеждат децата си, е сред ключовите цели на поколения български граждани, за които изграждането на собствен дом е съкровена ценност.
Неслучайно проучване на обществени нагласи, проведено от Институт „Отворено общество – София“ през 2023 г., показва, че преобладаващата част от гражданите се отнасят с разбиране и съчувствие към уязвимите групи, застрашени да останат без покрив. Двама от трима анкетирани не приемат премахване на незаконните жилища на социално слабите, без предлагане на алтернатива за настаняване.
Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Още по-силно изразена е обществената подкрепа за публични мерки в подкрепа на социално слабите групи, живеещи в бедност. Според почти 2-ма от 3-ма анкетирани е необходима държавата да осъществява програми за подпомагане на бедните, независимо към коя етническа група принадлежат.
Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Подобни програми в случаи на евикции от единствения за семействата дом могат да включват превантивни мерки за осигуряване на подкрепа за алтернативно настаняване при подходящи жилищни условия, провеждане на социални оценки, мерки за психологическа подкрепа, търсене на заетост и гарантиране непрекъсваемостта на образованието на децата.
В същото време, както при редица сходни инциденти, събитията в столичния квартал „Захарна фабрика“ от средата на месец април могат да доведат до нова ескалация на език на омразата в публичното пространство, насочен срещу представители на уязвими малцинствени групи като ромите.
По данни на Институт „Отворено общество – София“ ромите остават сред най-силно засегнатите от език на омразата социални групи, като през 2023 г. почти 2-ма от 3-ма граждани, чували враждебна реч, споделят, че тя е била насочена срещу представителите на този етнос.
Провокациите на разделение и противопоставяне чрез слово на омразата, обаче, се осъждат със солидно обществено съгласие – в по-голяма или по-малка степен те срещат неодобрението на петима от шестима български граждани.
Източник: Институт „Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Макар да са инцидентни прояви, опитите за дехуманизацията на оставащи без дом жители на общности като тази в квартал „Захарна фабрика“, както и за етнизиране на проблема, не би следвало да изместват фокуса на общественото внимание от липсата на ефективни жилищни и интеграционни местни и национални публични политики, както и от необходимостта от укрепване на основните демократични принципи на върховенство на закона и зачитане на основните човешки права.
