На 9 май Европа отбелязва 75-та годишнина от прокламираното с Декларацията на Шуман обединение на народите на Стария континент – най-напред в Европейската общност за въглища и стомана, която постепенно прераства до съвременния Европейски съюз, обединяващ 27 държави, вкл. България. Денят на Европа е добър повод за вглеждане в основополагащи и съвременни ценности на гражданите на Европейския съюз, в тяхното доверие и очаквания за развитието на обединена Европа.
Данните на Евробарометър от края на 2024 г. показват, че половината (51%) от гражданите на ЕС имат доверие в него. Това е най-високото равнище на доверие след 2007 г. В България, която точно през 2007 г. стана пълноправен член на съюза, доверието към него е също толкова високо – 53%, докато 1/3 от българите не са склонни да се доверят на ЕС.
Източник: Standard Eurobarometer STD102 : Standard Eurobarometer 102 – Autumn 2024 (v1.00). (2024). [Data set]. European Commission, Directorate-General for Communication. http://data.europa.eu/88u/dataset/s3215_102_2_std102_eng
Данните от специалното проучване Евробарометър от зимата на 2025 г. показват, че като цяло сред европейците преобладава положителен образ на Европейския съюз (50%), за 34% представата е неутрална, а отрицателни оценки дава едва 1 от 7 граждани на съюза. Повече от половината българи са изградили позитивен образ на ЕС (54%), към неутрален образ се придържат около ¼, а склонност да го възприемат отрицателно има всеки пети български гражданин.
Източник: Special Eurobarometer EB047EP : EP Winter 2025 survey (v1.00). (2025). [Data set]. European Parliament. http://data.europa.eu/88u/dataset/s3492_103_1_eb047ep_eng
Солидно мнозинство от ¾ от гражданите на ЕС смятат, че техните държави са спечелили от членството си в ЕС. В това са убедени 60% от българите, докато 30% са на противното мнение.
Източник: Special Eurobarometer EB047EP : EP Winter 2025 survey (v1.00). (2025). [Data set]. European Parliament. http://data.europa.eu/88u/dataset/s3492_103_1_eb047ep_eng
Преобладаващото доверие и позитивният образ на ЕС са предпоставка за високо чувство на привързаност към обединена Европа, както сред българските граждани, така и в другите страни членки. По данни на стандартния Евробарометър в края на 2024 г. приблизително 3-ма от 5-ма българи заявяват, че изпитват чувство на привързаност към ЕС, дял, който е сходен със средния за евросъюза – 63%.
В основата на доверието и привързаността към ЕС стои обединението на неговите граждани около ключови ценности и постижения. В своята деветомайска декларация от средата на миналия век френският външен министър Робер Шуман очаква, че единна Европа ще бъде изградена „чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“. В края на 2024 г. европейските граждани открояват няколко ключови постижения на своя съюз.
За мира и свободното движение на хора може да прочетете в нашия кратък анализ, посветен на деня на победата във Втората световна война.
Източник: Standard Eurobarometer STD102 : Standard Eurobarometer 102 – Autumn 2024 (v1.00). (2024). [Data set]. European Commission, Directorate-General for Communication. http://data.europa.eu/88u/dataset/s3215_102_2_std102_eng
Сега ще се спрем на третия най-значим резултат от създаването на обединена Европа според средностатистическия европеец, а именно – общата валута. Специално трябва да отбележим, че графиката илюстрира подредба по важност. Това, че само 9% от гражданите на ЕС са посочили еврото, не означава, че останалите не го приемат за положителен резултат, а само, че те считат мира и свободното движение за по-значими ползи.
Българите са отредили на еврото по-ниското 6-7-мо място в подредбата на постиженията на ЕС. Трябва да имаме предвид, че България все още не е част от еврозоната и голяма част от респондентите в страната не са в състояние да оценят от собствен опит значението на монетарния съюз.
Когато разглеждаме еврото самостоятелно, отделно от останалите постижения на ЕС, виждаме, че в края на 2024 г. на европейско равнище изследването Евробарометър регистрира исторически най-високо равнище на подкрепа за еврото – както сред всички страни членки (74%), така и в самата еврозона (81%). В България групата на подкрепящите еврото като обща валута в края на 2024 г. достига 46% и е напълно изравнена с групата на неподкрепящите общата европейска валута.
Източник: Standard Eurobarometer STD102 : Standard Eurobarometer 102 – Autumn 2024 (v1.00). (2024). [Data set]. European Commission, Directorate-General for Communication. http://data.europa.eu/88u/dataset/s3215_102_2_std102_eng
Специалният Еворбарометър от зимата на 2025 г. задава един любопитен въпрос, който подканя анкетираните да преценят в какво техните съграждани откриват ползата от членството в ЕС, независимо дали самият анкетиран смята, че действително има такава полза. С други думи – анкетираният е поставен в ролята на социолог, които разчита на интуицията си. В ЕС като цяло преобладаващата част от анкетираните са убедени, че хората ценят най-много ролята на ЕС за мира и укрепването на сигурността, за подобряването на сътрудничеството между страните-членки и за икономическия растеж. Българите също считат, че хората отдават голямо значение на тези три ползи, но с мнозинство (54%) посочват значението на евросъюза за създаването на възможности за заетост. Можем да се досетим, връщайки се към отговорите на предходния въпрос, че съществена част от възможностите за заетост са свързани със свободното придвижване и възможностите за работа в Германия, Испания, Италия, Франция и на други места в рамките на съюза, а до не толкова отдавна – и във Великобритания.
Източник: Special Eurobarometer EB047EP : EP Winter 2025 survey (v1.00). (2025). [Data set]. European Parliament. http://data.europa.eu/88u/dataset/s3492_103_1_eb047ep_eng
Следващият въпрос подканя анкетираните да дадат своите препоръки за най-важните аспекти, върху които да се фокусира ЕС, за да засили позициите си в света. Анкетираните са поставени в ролята на стратези или в ролята на избиратели, които да посочат каква стратегическа политика биха подкрепили. Както показват данните, осезаемата дестабилизация в международните отношения и очертаващата се тревожност от рисковете за глобалния ред и сигурност, влияят върху очакванията на европейските граждани за ролята на ЕС в съвременния свят. Ако се съди по нагласите на европейците в началото на 2025 г., те все повече приемат, че съюзът им трябва да приоритизира своята политика по сигурност и отбрана, следвана от проблемите на конкурентоспособността на икономиката и енергийната независимост и обезпеченост.
Източник: Special Eurobarometer EB047EP : EP Winter 2025 survey (v1.00). (2025). [Data set]. European Parliament. http://data.europa.eu/88u/dataset/s3492_103_1_eb047ep_eng
България, въпреки чувствителния икономически напредък, особено в периода след началото на еврочленството, остава по много показатели икономически най-слабо развитата страна от ЕС . На този фон не трябва да ни изненадва, че все още високо в дневния ред на нашето общество продължават да бъдат предизвикателствата, свързани с развитието на конкурентоспособни индустрия и селско стопанство, които генерират по-високо благосъстояние и намаляват социално-икономическата дистанция между страната ни и останалите държави-членки. Демографските предизвикателства, свързани с миграцията и застаряващото население, също са поставени на една от челните позиции. Миграцията е парадоксално осмислена и като проблем, и както видяхме в предишните въпроси, като възможност, защото от обратната й страна са и възможностите за работа и учене. Остротата на социално-икономическите предизвикателства в България най-вероятно са част от обяснението защо сънародниците ни поставят проблема за отбраната и сигурността на 5 позиция. Другата част от обяснението може да е свързана с различната преценка за степента на опасност, пред която е изправен ЕС. Но всъщност и всеки 4-ти български гражданин е убеден, че въпросите за защитата на Европа са, може би непредизвикан и нежелан, но така или иначе, ключов приоритет.
На своя 75 годишен юбилей проектът за обединението на Европа, през погледа на огромно мнозинство от гражданите си, изглежда по-скоро зрял и жизнен, генериращ широко доверие и подкрепа, както в старите, така и в новите страни-членки. Това беше изненадваща и за нас констатация на фона на множеството песимистични коментари и прогнози за слабостта и разединението на Европа, към които иначе се отнасяме съвсем сериозно.
Изглежда, че европейците са обединени не само от общи постижения и много споделени ценности, но и от разбирането, че за тяхното отстояване и развитие са необходими диалог и консолидация. Сходни дялове от 89% от всички граждани на ЕС и 84% от българите вярват, че страните-членки трябва да станат дори още по-обединени, за да се изправят пред настоящите глобални предизвикателства.
Източник: Special Eurobarometer EB047EP : EP Winter 2025 survey (v1.00). (2025). [Data set]. European Parliament. http://data.europa.eu/88u/dataset/s3492_103_1_eb047ep_eng
В съвременните плуралистични демокрации не е лесно да се намерят теми, по които да има толкова висок обществен консенсус.
