През 2025 г. човечеството отбелязва 100 години от Женевската конференцията за детското благосъстояние, когато светът започва да чества Международния ден на децата.
Първи юни е повод за равносметка доколко съвременното общество успява да спазва основни права и стандарти в отношението към най-малките граждани, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето. Както се отбелязва в преамбюла на конвенцията, „във всички страни в света има деца, които живеят при изключително трудни условия“ и те „се нуждаят от специално внимание“.[1]
Макар правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие да е скрепено в чл. 27 от конвенцията, стотици хиляди деца в България все още растат в семейна и социална среда, която не може да им осигури необходимите условия за живот, благоприятстващи оптимално развитие.
Бедността в различните страни по света има различни измерители и различен смисъл поради огромните разлики в икономическото им развитие. Според глобално приложимите мерки за бедност България е сред страните, в които детската бедност е относително слабо разпространена, без да е напълно изкоренена. Данни на Световната банка и УНИЦЕФ сочат, че през 2022 г. около 25 хиляди деца са живеели в домакинства с доход под $2.15 на човек на ден (около 120 лева на човек на месец[2]). Сумата от $2.15 на ден се приема за праг на крайната бедност. През същата година около 57 хиляди деца са живеели в домакинства с доход под $3.65 на ден (около 203 лева на човек на месец), а приблизително 190 хиляди деца са живеели в домакинства с доход $6.85 на ден (около 382 лева на човек на месец)[3]. Двете по високи линии на бедност ($3.65 и $6.85) са подходящи за страните с долния среден регистър на доходите и горния среден регистър на доходите на глава от населението. Според тази класификация България попада сред страните, в които е подходящо да се използва линията на бедност от $6.85 на човек на ден.
През 2024 г. почти 320 хил. български деца или около 28% живеят в бедност според основната линия на бедност, използвана от Евростат/НСИ[4], която е приета и за официална линия на бедност в България. Ако към тях се добавят и връстниците им от семейства, изправени пред тежки материални лишения или с голяма част от възрастните в домакинството без работа, общият брой на децата, които живеят в риск от бедност и социално изключване нараства до почти 400 хил. – или всяко 3-то дете в България.
Докато през последните две години паричната бедност при пълнолетното население в страната е на най-ниските си равнища за последното десетилетие, детската бедност постепенно нараства. През 2024 г. делът на децата под линията на бедност у нас е с 4 пункта по-висок в сравнение с 2021 г., но е под най-високата стойност за последното десетилетие (почти 32% през 2016 година).
Източник: НСИ, Инфостат и Евростат, 2025 г.
В рамките на Европейския съюз България е с второто най-високо равнище на детска бедност след Испания. През 2024 г. средно за ЕС-27 под линията на бедност живеят 19% от децата – с почти 9 пункта по-малко, отколкото в страната ни.
Източник: Евростат, 2025 г.
Бедността и свързаните с нея неравенства засягат големи групи подрастващи във всички етнически общности, но най-силно уязвими са децата-роми. По данни на НСИ през 2024 г 2 от 5 деца от ромски произход не могат да се хранят с пресни плодове и зеленчуци поне веднъж дневно, докато средно за страната това материално лишение засяга 12% от децата. През същата година около 15% от децата в България нямат подходящи за възрастта им книги заради ограничените доходи на семействата си, докато при децата от ромски общности този дял е трикратно по-висок – 45%.
Тези данни намират потвърждение в проучване на Институт „Отворено общество – София“ и Център „Амалипе“, проведено в края на 2024 г. сред гимназисти в цялата страна, според което в домовете на 13% от средношколците няма нито една книга, а този дефицит се отнася за всяко второ домакинство, в което живеят младежи, говорещи ромски език.
Източник: Институт „Отворено общество – София“, Онлайн проучване „Младите граждани – 2024 г.“
Отново заради недостиг на средства през изминалата година всяко шесто дете в България не може да си позволи закупуване на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони, но при ромите повече от половината деца са лишени по финансови причини от тази възможност.
С подходящо място за учене или писане на домашни не разполагат 7% от подрастващите в страната, но при децата от ромски произход делът е четирикратно по-голям – 27%. Със сигурност подобни материални лишения могат да окажат силно влияние върху равния достъп до образование на засегнатите деца, да увеличат измеренията на бедността и да подсилят предаването й между поколенията.
Именно достъпът до качествено образование и продължителността на обучението са доказано силен фактор за намаляване на риска от бедност.
В България и общо за ЕС рискът от бедност сред децата, чиито родители имат средно или висше образование, е в общи линии еднакъв (виж следващата графика). Но в семействата с деца, където родителите имат основно и по-ниско образование, рискът от бедност в България е много по-висок, отколкото в ЕС като цяло – разликата за последните 5 години е от порядъка на 20-25 пункта. С други думи, докато в ЕС-27 в бедност живее всяко второ дете с родители, които не са успели да вземат диплома за средно образование, в България бедни са между 2/3 и ¾ от децата с най-нискообразовани възрастни в семейството.
Бедността сред децата на в ЕС както и в България е значително по-слабо разпространена сред семействата с по-образовани родители. Между семействата с родители висшисти и родители със средно образование разликата е от порядъка на 15 пункта, но между тези със средно и тези с по-ниско образование има същинска пропаст – в България разликата достига, през някои години надхвърля 45-50 пункта.
Източник: Евростат, 2025 г.
На фона на предизвикателствата пред неравенствата, засягащи хиляди български деца от най-ранна възраст, българското общество изглежда проявява чувствителност към необходимостта всяко дете, независимо от етноса и социално-икономическия си статус, да получи възможност да развие в пълнота своя потенциал чрез образование. Както показват изследванията на Институт „Отворено общество – София“, четирима от петима граждани са убедени, че държавата трябва да предприеме мерки, които да позволят повече роми да завършат успешно средно образование, както и че е добре да има повече роми студенти.
Източник: Източник: Фондация „Институт Отворено общество – София“, Омнибусно национално представително социологическо изследване, 2023 г.
Високите степени на обществено съгласие за по-добро образование за всички деца на България могат да послужат за основа на образователните реформи и да насърчат публичните институции за по-уверени политики за спазване правата на децата и подобряване на детското благосъстояние във всички техни измерения.
[1] https://www.unicef.org/bulgaria/sites/unicef.org.bulgaria/files/2018-09/CRC_bg.pdf.
[2] Левовата равностойност е изчислена приблизително по средногодишния курс на долара спрямо лева.
[3] Salmeron Gomez, Daylan, Solrun Engilbertsdottir, Jose Antonio Cuesta Leiva, David Newhouse, and David Stewart. 2023. Global Trends in Child Monetary Poverty According to International Poverty Lines. World Bank, Washington, DC.
[4] Линията на бедност се изчислява така: подреждаме според месечния им доход всички хора в България. Изчисляваме 60% от дохода на човека, който се намира точно по-средата на тази редица и получаваме линията на бедност. Към това трябва да добавим, че Евростат взима предвид при изчисляването на бедността и структурата на домакинствата – първият възрастен (всеки на 14 и повече години) се брои за 1 член на домакинството, всеки следващ възрастен се брои за половин член от домакинството заради икономията от мащаба – общо ползване на помещения в дома, общо осветление, отопление, готвене и др. Всяко дете под 14 години се брои за 0.3 члена от домакинството, защото децата потребяват по-малко и се предполага, че винаги живеят в домакинства, в които има поне един възрастен. По този начин домакинство от 2-ма възрастни с 2 деца се състои не от 4-ма членове, а от 2.1. Този подход е въведен за пръв път от ОИСР и е обект и до днес на много дискусии и критики, въпреки че зад него стоят сериозна икономическа теория и емпирична информация.
