Младите хора трябва да избират специалностите си според собствените си способности и интереси, а не единствено заради очакваните високи доходи. Това заяви изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев в интервю за bTV, в което коментира перспективите пред висшето образование в България, търсенето на пазара на труда и влиянието на изкуствения интелект върху професиите.
По думите му рейтинговата система на висшите училища е полезен инструмент за кандидат-студентите, тъй като предоставя информация за реализацията на завършилите. Той обаче подчерта, че информираният избор трябва да включва и преценка за личните способности и интереси. Като пример Стойчев посочи писателя Георги Господинов, като отбеляза, че би било голяма загуба, ако преди години той се беше отказал от писането заради по-добрите перспективи пред програмистите. „Човек трябва да преследва и мечтите си, не само висок доход на пазара на труда“, заяви Стойчев.
Според него специалностите, които осигуряват високи доходи, са концентрирани в няколко основни направления. Сред тях са военното дело и националната сигурност, тези, осигуряващи кадри за информационните и комуникационните технологии, тежката индустрия, както и медицината.
Стойчев отбеляза, че макар информационните технологии все още да предлагат високи възнаграждения, динамиката в сектора вече не е същата като преди пет-шест години. По думите му през последните пет години завършилите информатика и компютърни науки отчитат най-малък ръст на доходите в сравнение с други направления, докато при завършилите военно дело се наблюдава най-висок ръст.
По отношение на развитието на изкуствения интелект Стойчев предупреди, че неговото влияние върху пазара на труда тепърва ще се усеща. Според него почти всички професии са изложени на промени, като сравнително по-защитени остават някои дейности, свързани с физически труд и грижата за хора.
Стойчев обърна внимание, че все още съществува разминаване между интереса на кандидат-студентите и потребностите на пазара на труда. Като пример за търсени специалности Стойчев посочи математиката. Според него около 30% от местата държавна поръчка в това направление остават незаети, въпреки че завършилите имат добри перспективи за професионална реализация, високи доходи и много ниска безработица.
Подобна е ситуацията и при военното дело. По думите му завършилите в това направление се реализират успешно непосредствено след дипломирането си, като се отличават с високи доходи и практически нулева безработица. Въпреки това около една четвърт от местата за обучение остават незаети.
Изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ заяви, че през последните около 15 години във висшето образование в България е извършена значителна реформа. По думите му държавното финансиране на университетите вече зависи не само от броя на студентите, но и от показатели за качеството на обучението и професионалната реализация на завършилите. Тези резултати се проследяват чрез рейтинговата система на висшите училища, която се актуализира ежегодно. Ако даден университет подготвя кадри, които не успяват да се реализират на пазара на труда, той получава по-малко средства за студент и по-малко места за прием в съответното направление.
Според Стойчев тази политика вече води до промени в структурата на висшето образование. България обучава повече лекари, учители и инженери и по-малко икономисти и юристи. Той определи като положителна тенденция и увеличаването на чуждестранните студенти в страната.
В момента около 9% от студентите в България са чужденци, посочи Стойчев. Все още обаче българските студенти в чужбина са повече от чуждестранните студенти в България. За да се постигне баланс между двете групи, при равни други усливя ще е нужно да се увеличи делът на чуждестранните студенти в България от сегашните 9% до около 11%. Като една от възможните стъпки Стойчев посочи улесняването на приема в магистърски програми в България за чуждестранни студенти и за българи, завършили бакалавърска степен в чужбина. Той обясни, че съществуват технически пречки, свързани с различната продължителност на бакалавърските програми. Докато в повечето европейски страни те са тригодишни, в България обикновено са четиригодишни, което може да затрудни продължаването на образованието в магистърска степен в сткраната.
Цялото интервю на Георги Стойчев пред bTV може да намерите тук.
